Все пак. Хората плащат и за неща, които иначе не могат да имат. Примерно, божественото тяло на момичето, с което току-що са се разминали. Изобщо не е задължително целта да е стъпкване на достойнството на девойката.

Всъщност, както и да го погледнем, говорим за продаване на тялото. И някакси приемаме, че става въпрос за човек, който не е достатъчно привлекателен - иначе всички знаем какво. А може човек просто да няма нерви и време да сваля жената. Разбира се, от това губи и той - тя не го желае наистина и сексът не е толкова хубав.

Проблемът обаче е странен. Ние непрекъснато се продаваме. Продаваме времето си, продаваме продуктите на труда си, много жени продават визията си, обаче когато опре до интимност, всички се стряскаме.

А близостта е нещо естествено. Голотата също. И никой не се притеснява особено от тези неща. КОЕ точно е проблема? Или може би къде?

Достойнството може да се запази дори след сексуална близост. Какво като съм целувал някоя и съм й правил свирка? Това прави ли ме парцал? Лично аз не мисля така. Дали след като актьорите се целуват пред целия свят за пари, те са недостойни хора?

И се чудя дали коренът на проблема не е обществената нагласа, че сексуалната близост е запазена само за хора, които изпитват чувства един към друг или поне се харесват (това последното е само отскоро). А съвсем естественото нещо нормална жена да достави удоволствие на нормален мъж се смята за долна професия. При положение, че от самото начало е ясно какви са условията - тя се грижи за удоволствието му, той си плаща и двамата се разделят без никой да е длъжен на никого. Без чувства, без последствия (предполага се, че тя е взела мерки да не забременее, а двамата се грижат да не си предадат болести или поне да са здрави преди акта).