Чичко Франк Хърбърт цяла молитва против страх е измислил. Сестрите от Бене Гесерит си я повтарят, когато стане много напечено. Не мога да ти я цитирам точно, но смисълът беше че оставяш страха да мине по теб, да го усетиш целия, гледайки право в него и той отминава

Всъщност, в страха няма нищо лошо. Ако го осъзнаеш. Виждаш от какво точно се страхуваш, струва ли си, какво може да се направи и съответно го правиш. Страхът е страшен, когато е неосъзнат.

Преди време, в най-лошия ми период се комплексирах от това, че имам комплекси. Едно от най-лошите неща, които човек може да направи със себе си.

Тук някакси произволно се използва думата "комплекс". Страховете още не са комплекси. Те могат да доведат до комплекси, когато ги оставим да проникнат в подсъзнанието ни, но за разумни и мислещи същества като нас не е нужно чак до там да го докарваме. Да се притесняваме незнайно защо от представянето си в леглото. Не искам да изнасям лекция по психология, но комплексите са лошо нещо и трябва всячески да се стараем да не ги държим в себе си.

И да не ги бъркаме със страховете. И даже от страховете да не ни пука. Много. Далеч по-добре е да се замислим има ли наистина проблем и какво да направим с него. Ако е трудно да разберем директно, трябва да се опитаме по друг начин. Вместо дамата да пита прави ли хубава свирка да помисли дали приятелят й иска да му прави. Дали тялото му тръпне, дали след това желанието му по нея е по-голямо. Дали се наслаждава не се познава само по стоновете . Всеки си има език на тялото и си струва изучаването му.