|
Писна ми да чета мнения, в които всеки, който е различен от нас, който не е идеален и който не се пише за всезнайко, да се определя като КОМПЛЕКСАР.
Много досадно става вече, да знаете.
Затова ще ви кажа моето скромно мнение по въпроса:
ВСИЧКИ СМЕ КОМПЛЕКСАРИ В ГОЛЯМА ИЛИ МАЛКА СТЕПЕН.
Няма човек, който да няма страхове и несигурности, няма човек, който да е толкова самоуверен, че нищо, ама НИЩО да не го притеснява. Не е ли така?
Признайте си!
Това означава, че няма човек, който да няма поне един комплекс. Това е истината. Всичко друго са празни приказки!
И най-големият, опитният и добрият любовник се притеснява дали е задоволил поредното гадже, и , който излезе тука и каже, че не е така...хм, значи лъже.
Започвам аз: аз съм комплексарка, защото се притеснявам дали доставям достатъчно удоволствие на приятеля си, дали наистина му харесват циците ми или казва това, само ей така, дали му харесва свирката, понеже не винаги го чувам да пъшка, дали тази вечер ми е обърнал гръб, понеже е изморен, както казва, или понеже не съм му интересна(е, на сутринта все пак получавам желания отговор, но това са подробности).
Хайде де, признайте си, че всички сме комплексари малко или много! Хайде!
Има ли смели хора тука? Или само си плямпаме колкото да не заспим...
Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.
|
Писна ми!
