Аха, ама знаеш ли колко бариери трябваше да сваля по пътя...
Като почнем от вродената ми срамежливост, и т.н. да не изброявам.
Въпросът е в желанието. Желанието да учим и да се развиваме. Желанието да ставаме по-добри. Това важи за абсолютно всяка сфера в живота ни. Много е лесно да вдигнеш ръце и да кажеш: ама аз, такова, не мога, не искам или еди-кой си ми е виновен. Да, ама не. Затова казах, че "проблемът" е в нея, в главата й. Животът ни е наистина такъв, какъвто си го направим. И това не са само думи. Понякога ги чуваме и си викаме: ама щото ти нямаш такива проблеми, затова ти се струва, че животът е песен!
Ха, ВСЕКИ има проблеми. Най-различни. И много. И най-лесното е да вдигнем ръце и да посочим с пръст - това или този е виновен. И да седнем да чакаме нещата да се оправят от само себе си. По-трудно е да бъдем реалисти, да се вгледаме в себе си и да кажем: абе, какво мога да променя в себе си, за да съм ПО-ЩАСТЛИВ АЗ!!! Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си задава постоянно. Тогава щастието е вече 50% осигурено. Естествено, трябва и други неща, ама те не са за тоя клуб. И без това много се разфилософствах...
Ех, падна ми цигарата, изгори масичката, и сега си изгубих мисълта...

Обичайте СЕБЕ СИ, за да ви обичат и другите!!!
И аз ще ви дам едно рамо, като ви кажа: ОБИЧАМ ВИ, такива, каквито сте, защото вече посадих семето на желанието да сте щастливи във вас, сега оставям на вас да го поливате. Мани, мани, почнах да го избивам на оровщина, хахахахах

Бай-бай, чао, аривидерчи, довиждане, до следващия път, деца на любовта (и секса, де, хехе)

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.