Ето това не разбирам.....Звучи ми лицемерно. Хем сам казваш, че изобщо не си забравил бившата (и дори, че я искаш), хем говориш за сегашната си приятелка, която изглеждала като мумия от страх, ревност и т.н., сякаш няма за какво да изглежда така, сякаш всичко е напълно в реда на нещата, а тя просто е една кукундрела, която си въобразява глупости. Не са честни тези неща. Не са. Като всички много добре знаят, че виждането с "бившите" никак не произхожда само от топли (но неангажиращи) приятелски чувства.

Много мнения се дадоха тук относно правата, свободата, кръшкането, собсвеническото чувство и прочее. Истината е (според мен), че никой на никого не може нищо да забрани или да позволи....Но има някои постановления в любовта (за тези, които все още вярват, че тя съществува), за които не е нужен глашатай, би трябвало, дори и неизказани, тези постановления да и бъдат (на любовта) присъдени от само себе си. Едно от тях е, че ако наистина обичаш човека до теб, ти ще спреш да правиш някои неща, които го нараняват. Макар и да ти се иска да продължиш да ги правиш, ще спреш заради него/нея. Ако държиш на човека, разбира се. Ако поставиш на везните приятелката ти и от другата страна срещите с бившата такава, кое ще натежи повече? Не говоря за избор между двете (с коя да бъдеш), говоря за момента, когато все още си сигурен, че искаш да продължиш със сегашната. Говоря за избор между нея и СРЕЩИТЕ с бившата. Е тооооолкова ли е трудно да се откажеш от тях?? Ако е просто заради приятно прекарано време, какво толкова, все ще намериш и други хора (просто приятели, нали така?), с които да прекараш хубаво 2-3 часа. Ако пък не можеш, за нищо на света да се лишиш от срещите.....ами...мисля, че не са нужни повече обяснения.
Но не е честно, който и да е, да се опитва да прехвърля вината върху образа на изперкалата от ревност настояща приятелка. Която не му дава на човека дъх да си поеме. Която, със сцените на ревност и бяс (като този на Игуана, която започна темата), само го отблъсква от себе си. Да му дадяла малко въздух и да не се цупи и показва колко е наранена и как нещата щяли да се оправят. Е, няма да говоря с подробности за това, защото още ми е болна тема. Но аз опитах точно този вариант. В продължение на 1 година. В началото намирах утеха в сляпата си вяра в "просто приятели". После започнах да виждам истината. Не казвах нищо, само и само да остане с мен. Защото го обичах безумно. Болеше ме зловещо. И сама си преживях зловещото. Пред никого не се оплаквах. Изплаках си зловещото сама. И аз, както някой друг писа тук, знаех точния час на изгряване на слънцето. Мина време и той я преживя. Бившата. Просто отшумя. Оттогава мина време. Заедно сме. Но аз не съм простила. Не продумвам дума за това. Само аз си знам, че не съм простила. Но горчивото, което си седи в мен е толкова горчиво, че незнам къде ще му излезе края....Наистина незнам.