струва ми се, че отговорът ти се отнася за нещо коренно различно от това, което моя милост е дискутирала.
Говорих съвсем конкретно за водещата роля на собственото Его в интимните взаимоотношения, която всички в тази дискусия съвсем целенасочено пренебрегват на принципа - "Аз съм тоолкова прекрасен и благороден човек и никога не бих злоупотребил/а, ама как може?". Сори, но не мога да не ви обвиня в тотално лицемерие!

Ето ти и истината по въпроса...

За "истинската любов":
Страшно е, че любовта може да бъде несподелена, но ако ти наистина, наистина обичаш един човек, ти по един дълбок и неописуем начин ще желаеш единствено и само неговото щастие. Няма обаче непрестанно да досаждаш на целия свят с това как ТЕБ много те било заболяло, защото той/тя се бил/а държал/а едикакси спрямо ТЕБ. Ако обекта на твоята любов намери или дори просто желае да търси някъде другаде щастието, а не непременно при ТЕБ и ти наистина изпитваш към него истинска любив, едва ли ще му застанеш на пътя със сърцераздирателни викове.

За болката:
Болката за съжаление е единствено и само проблем на този, който я изпитва. Да правиш друг човек отговорен за това, което се случва в теб е не само глупаво, но е направо смешно.

За съжителството и доверието:
Доверието е по-сложна тема. Понеже непрестанно се говори за "вярност", но кой знае защо се има пред вид някакъв вид забрана за тялото. За да разбереш какво имам пред вид ще ти дам два примера, защото верността и съжатилствето са партньорство, а не сексуална собственот (която фактически е и невъзможна!). Добре познати са ми следните два случая:

1. В една двойка мъжът и жената са неразделни. Никога не си и помислят за други партньори, защото са възпитани традиционно и наистина любовта им буди всеобщо уважение. Направо перфектната двойка - дет се вика верни са си по всички правила на бойните изкуства и живота им е безкрайно щастлив. Сигурно е, че откакто са заедно никой от тях не е имал друг сексуален партньор и всеки от тях страшно много се съобразява с чуствата на другия. Не щеш ли им се случва автомобилна катастрофа и мъжът остава сакат, не обезобразен, а сакат. Тя дори не му се обади. Никога.

2. Една друга двойка дори не живеят в едно жилище. Всеки от тях може да си позволи собствено. Когато са някъде заедно са наистина перфектната двойка и се “водят” заедно. И двамат не крият, че инцидентно имат и по някой друг сексуален партньор, понеже като малки не са слушкали как трябва да живеят. Взаимоотношенията им са изградени на взаимно уважение и са безупречни. Не щеш ли мъжът по ирония на съдбата фалира. При това тотално. И понеже е човек със страшно високо самомнение се озовава в един момент на ръба на самоубийството (макар, че никога не го е споделял пред никого). Тя просто го хвана и започна да го влачи на буксир.

Айде сега обясни в кой от двата случя имаме “вярност” и “духовна връзка”?