Но базирайки се на скромния опит, който имам в общуването с хората и по-специално с жените мисля, че Цар Изрод е прав. Не трябва да позволяваме чувството на собственост към човека с когото сме да вземе връх. За целта, предполагам, че в твоя случай единственото по-добро решение е било да не го чакаш, а и ти да излезеш нейде да се веселиш.
Ти го имаш, като твоя собственост. Пускаш го да се види с нея, защото са ти такива разбиранията, защото мислиш логично... но всъщност не го чувстваш така! Добре би било да успееш да се пребориш с тези чувства. Да не се тормозиш къде е той, с коя е, какво прави и т.н. Незнам как да стане това без да станеш до някаква степен безразлична към него обаче... аз самия съм другата крайност - никога в нищо не ограничавам приятелките си - нека правят каквото си искат, с когото си искат. Не казвам, че моето е по-добре..., може би то е причината да мисля, че "Любовта са я измислили комунистите...", а може да е следствие - нямам представа.
Другия вариант, разбира се е да намериш мъж, който да е изцяло обсебен от теб и да не поглежда друга жена. Незнам дали е по-добър...

Единственото в което съм сигурен е, че хората не се променят. Едва ли приятелят ти от тук нататък ще престане да желае да се вижда с нея, или с някоя друга... може би сега ще уважи чувствата ти, но след време желанието му пак ще вземе връх!
Познавам само един мъж, който мисля, че не пожелава чужди жени (или поне изобщо не му личи), но за съжаление е женен, пък и е в Канада. :)

Извинявай, мога да ти се сторя циничен, но наистина не вярвам в любовта! За влюбване - да, ходя само с жени в които съм влюбен, но че нещо ще те държи много дълго време с някой - не мисля, че има такова чувство! Всичко отминава, всичко омръзва. Ако той те обичаше силно, предполагам въпоса с тази жена щеше да е решен отдавна и определено - в твоя полза.

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"