скъпо мое слънчице,
мисля че е време и двойката Уика - Лари (която поизчезна защото е на море за един месец) да се включи...
страхотна тема,впрочем
лари започна да чете заради мен
и досега мнението му за клуба е доста негативно,мисли че това е в топ 3 местата където *онзи тип* самотни мъже си търсят жени.
имало е и сцени на ревност,и недоразбиране и "ама ти защо го написа"
не съм си налагала серозна автоцензура,поне не повече от обичайното.
но от един момент нататък започнах да внимавам с обръщения от типа на "мечо" и си махнах номера на кюто от профила...
стигна се и до "ако искаш ще спра да пиша"
но твърдо все още мисля че много неща се изясняват когато са написани.
поне за мен......
знаеш ли,имах странна случка...нещата в една предишна връзка не вървяха...описвах всеки ден в дневника си по една истина за това какво мисля и как се чувствам...след няколко дни го прочетох цялото...и му го занесох,като му оставих два дни да помисли.
странно е,но помага.някакси подрежда мислите ти.поописва (донякъде) чувствата.
и с клуба е така.+ че има хора,с които да го споделиш.истински хора,някои от които ти харесват много....
за мен да пиша тук се оказа достатъчно важно.и ми помогна много.
не,още не свършвам,но поне се чувствам по-добре и спрях да се самообвинявам чак толкова.а покрай това научих и един куп други неща.
а може би и лари.може би дори е научил нещо ново за мен....кой знае?
седи на съседния компютър,и след малко ще прочете това,което написах...но нямам никаква представа какво ще отговори.
знам само,че ми е безкрайно интересно.
е,не си ли заслужава?

п.с. дано се намери поне един,който да разбере това ми писание.

I lie in an early bed, thinking late thoughts
waiting for the black to replace my blue
fiona apple