Е, явно булшинството сме силно впечатлени от преживяването на Starks. Явно повечето от нас искрено му завиждаме и с най-голямо удоволствие бихме го заместили в леглото онази нощ. А пък останалите, които не са изпълнени с подобна готовност, поне са се замислили доста над това. И само те си знаят до какъв извод са достигнали.
Зачетох се в този форум, именно защото и аз съм много объркан. (И наистина доста интелигентни неща са се казали в него.) Моят случай почти не се различава от тези на Starks и Toni_pld. Досега съм имал връзка само с жени. И ми е било приятно. Може би дори се влюбих в една, но не съм склонен да го приема за неопровержим факт, пък и вече няма значение.
Въпросът е, че сексуално ме привличат и мъже. Всъщност доста по-силно от жените. Но съм сигурен, че не мога да се обвържа емоционално с един мъж, така както с жена, сиреч да се влюбя. Това не са предразсъдъци, просто изводи, до които съм достигнал чрез упорито самонаблюдение. Т.е. ако разглеждаме нещата на подсъзнателно ниво, когато си представям романтичен излет под звездите в планината, си го представям с някоя симпатична девойка, но стигне ли се до физически контакт, до момента, в който свалям нечий дрехи, то неминуемо в мислите ми нахлува мъжко тяло. Общо взето гадна, засукана и трудна за практическо приложение историйка. Просто всяка потенциална връзка се превръща в нещо незавършено и непълноценно.
Но стига толкова за мен в това отношение. Мисля, че по-интересни биха ви били размислите, които се породиха от прочетеното. Не претендирам за еднозначност, просто ви представям поредната гледна точка.
1во: Според мен всичко споменато досега в темата "БИСЕКСУАЛНОСТ" е каквото и да било друго, но не и бисексуалност. Поне не в чистия и вид, според който влечението на бисексуалистът към двата пола не се разграничава по какъвто и да било начин. Което пък ме наведе на мислълта, че, хубаво, човек си се ражда строго в точка А, В или С, съвпадащи на мислената права с хетеросексуален, бисексуален, хомосексуален. И оттам нататък разни външни фактори започват да го лашкат по тая отсечка, както баба ми - панагюрски яйца. То било семейна среда, то било обществени норми, то било приятели, учители и каквото се сетите друго. Накрая въпросната личност знае най-малко от всички каква всъщност е сексуалната му ориентация, така, както не знае дали егоизмът, чесността, милосрдието, лицемерието са си негови качества или са засадени от някой друг. Единственото, което знае човек в подобен момент е "Харесва ми!", "Не ми харесва!". Т.е. нелечими са предразсъдъците, които не смятаме за такива. В този смисъл си е чист шанс в някой момент да се окажеш такъв, какъвто си се родил. Което не означава, че ще ти хареса.
2ро: А пък един от факторите, които влияе най-силно в/у момчешката психика и кара някои да изпитват неудържимо привличане към своя пол е осъдената от общественото мнение близост. Голямо клише, но наистина забраненият плод си е най-желан. Момичетата ходят за ръце, момичетата сядат едно в друго в трамвая, дори когато две момичета се целунат, в това няма нищо толкова странно. Приема се за обикновена дружба. Докато, знаете, при момчетата е друго, при тях е не само неприемливо, а направо гнусно. Естествено, говоря за общественото мнение. А точно то е водещо сред тъй наречените подрастващи. На 17 съм и ми е повече от добре известно. Дори някое момче да си умира да го целуна, би казало, че самата мисъл го отвращава, само и само да не излезе гей ПРЕД ДРУГИТЕ. А иначе може да си е. Но, знаете, трябва зрялост за да го признаеш дори пред себе си, що останало за пред Другите. Като цяло обществото ни все още е мнооогооо далече от термина "толерантност".
Точно затова историята на Starks трогва/възбужда толкова силно. Защото той е успял да намери човек, с когото да сподели "извъннормените" си влечения, без отсрещният да е афиширан хомо/бисексуалист. Нещо спонтанно. Нещо красиво. Затова и всички му завиждаме. Затова и му благодаря, че сподели тази история с нас.

Poor is the man
Whose pleasures depend
On the permission of another