Най-красивия ми резил беше съвсем наскоро всъщност:
Аз и мацката отиваме в един апартамент, който е на вуйчо й и който той дал под наем на някакъв. Него го нямало от сума ти дни, ние цяла вечер си седим там. На нея (малко брутален лаф, ама точен) й се ебе, та й се реве. Обаче пусти страх, да не би квартиранта да се бил върнел. Нямало го от седмица и подобни простотии... И тамън започнем да правим нещо и тя се дръпне.
Ей, Богу, около над 2 часа изтраях така. Накрая, като се ядосах, приложих едни от най-безотказните ми методи, при който усещах, че тя вече не само че не се сдържа, ами... направо полудяваше. И се отпусна и поиска да го направим.
Не щеш ли обаче, след толкова пренавиване, дразнение, над 2 часа, когато стигнахме до важния момент, моя малък приятел отдолу просто омекна и каза "сори, ама повече не мож' ме вдигна тая вечер". Тъй де, желанието ми просто изчезна - като рече мозъка "не", та и цялото ми тяло и то - "не".
Казах й че няма да стане, избих го на майтап и така... каквото тя си пося, такова пожъна - остана си на сухо за вечерта. Аз после се прибрах.
Няма и един месец по-късно, след още няколко подобни случая и перманентно пасивно поведение от самото начало на връзката - казах й "довиждане" и се приключи.

Та не знам доколко този резил е и мой и доколко зависеше от мен, ама определено е един от най-"красивите" ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите