Да, определено погледът. Освен хилядите други дребни подробности от по-материално естество (които обаче са от голямо значение ). Поглед на звяр. Не примитивен (като на тракторист, който от 5 месеца живинка не виждал, камо ли пък жена и с едно движение те хвърля в храсталака, хехек). Сега се сещам рекламата на Smirnoff, една от първите - в един бар келнерът носи бутилка водка на таблата и как гледките от бара се виждат през нея . Страхотна е. Та, нещо подобно. Поглеждаш го в очите и все едно бутилката минава в този момент пред теб и... виждаш звяра. Изящен, блестящ, свиреп, хладнокръвен, смъртоносен. Истинкт за самосъхранение няма, мисъл - никаква, само едно усещане, което те кара да вибрираш (хех, не разваляйте хубавите думи с кофти асоциации, pls) като опъната струна, нажежена жичка... Чува се единствено доволното мърррркане на звяра... мърррр-мърррр.


Стига толкова. Това е. Лелите такива приказки знаят.


Time is what you make of it.