Задължително условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката. Инфекцията се предава от болната от сифилис майка на плода по време на бременността посредством плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.
Съответно на това вроденият сифилис се разделя на: 1. Ранен вроден сифилис - до 4-годишна възраст; 2. Късен вроден сифилис - в над 4 годишна възраст; 3. Скрит /латентен/ вроден сифилис. Ранният вроден сифилис е силно заразителен. Болестната симптоматика напомня ранния придобит /респективно вторичен/си филис, но наред с това се срещат и гумозни възли и язви и значителни увреждания на костите и вътрешните органи. Тези обстоятелства предопределят и неблагоприят ната му прогноза. Ранният вроден сифилис от своя страна се разделя на: сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст. За сифилис на плода говорим, когато масивното проникване на спирохетите в плода причинява тежки, несъвместими с живота промени във всички тъкани, органи и системи. Това води до аборт /през 5-6тия лунарен месец/ или до преждевременно мъртвораждане /през 7-8-мия лунарен месец/. Тежки промени се установяват във всички вътрешни органи /бели дробове,черен дроб, сърце, жлези с вътрешна секреция, кости/. Като сифилис на кърмачето се определя ранният вроден сифилис от момента на раждането до края на първата година от живота. Сифилисът на кърмачето се изявява със сериозно увреждане на общото състояние, дистрофия с намаляване на телесната маса, атрофични кожа и мускули, повишена телесна температура. Кожата е набръчкана, със старчески вид и землист цвят. По кожата често се наблюдават мехурчести обриви. Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга болните от една до четири-годишна възраст. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерно е наличието на възлести обриви по кожата, наподобяващи вторичния рецидивен сифилис. Късният вроден сифилис засяга болните от пет до шестнадесетгодишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради. Гумите в областта на носа водят до т.н. седловиден нос. Наблюдават се и костни усложнения /периостит и остеомиелит/, очни промени с потъмняване на роговицата, зъбни аномалии с характерни зъби като отверка или с полулунни очертания. Комбинацията от загуба на слуха, възпаление на роговицата на очите и зъбни аномалии е известна като триада на Хътчинсън. Профилактиката на вродения сифилис изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени. Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с де по-пеницилинови препарати. При късните форми освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение /автохемотерапия/. Цялостното лекарствено лечение се провежда от лекар-специалист.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.