Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит. Причините за развитие на баланопостита са следните:
1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване /претриване/ на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение /промивки с концентрирани антисептични разтвори/. Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;
2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:
3. Баланопостит в резултат на индивидуална непоносимост /алергична/ - при употреба на козметични средства /сапуни, дезодоранти и други/, след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично белъо и други.
При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени. Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.
Уретрит
Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие. Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт/ сърбеж, парене, болка в уретрата/. Характерно е отделянето на т.н. 'сутришна капка' - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Болестта протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици. Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.
Епидидимит
Възпалението на придатъка на тестиса /епидидим/ се нарича епидидимит. То бива остро и хронично. Острият епидидимит нерядко е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата /уретрит/, на простатната жлеза /простатит/, на пикочния мехур /цистит/, след директна травма в скроталната област, по-рядко след възпалителни процеси, засягащи целия организъм. Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна, с характерно разпространение към слабинната област и към кръста. Почти в половината от случаите епидидимитът се при дружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса /орхиепидидимит/. Лечението на острия епидидимит се провежда от лекар-специалист уролог, като се прилага постелен режим, съгряващи компреси, използуване на физиотерапевтични процедури и широкоспектърни антибиотици. При ненавременно и неправилно лечение острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните са в добро общо състояние и се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен. Лечението на хроничния епидидимит се провежда от лекар-специалист /уролог/ и включва антибиотици, аналгетици, физиотерапевтични процедури, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка /епидидимектомия/.
Възпалението на тестиса /орхит/ рядко протича самостоятелно. Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит. Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е покачена телестна температура. При ненавременно или неправилно лечение се развива възпалителен процес на семенната кръв /фуникулит/. За успешното лечение е необходимо да се осигури покой, постелен режим, поставяне на широки компреси на засегнатата скротална половина, като тестисът се фиксира във високо /горно/ положение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици. При неуспех от двуседмично активно лечение се приема, че заболяването преминава в хронична форма.
Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозния бактерий и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от слаба болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, възловиден плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност /хидроцеле/. В редки случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.
Завъртането на тестиса /торзио/ представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане. Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната темперара повишава до 38 градуса С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен. Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис.
Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично /симптоматично/. Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение. Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.
Туморите на тестиса съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени. При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези /гинекомастия/. При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години. Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.
Крипторхизъм
/'Скрит тестис' или задържан тестис/
Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване /11-13-годиш на възраст/ започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура /37 градуса С/, което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т.н. 'асансъорен тестис', който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се 'изкачва' в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка. Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения:
1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност;
2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис;
3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст. Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.