Прекрасно е това, което ми написа. Желая ти наистина от сърце животът ти да протече точно така, както го желаеш и чувстваш сега. Не така те разбрах при първия прочит на първия ти постинг (че говориш за секс-лудост ЕДИНСТВЕНО С ЕДИН ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН МЪЖ) и затова отговорът ми беше неадекватен. Но то е заради всички други мнения, които изчетох по моята тема и които в по-голямата си част са написани наистина от хора, за които сексът е гимнастика –за кого – ежедневно на различни “уреди”, за кого – по-сериозна, но все пак – гимнастика.

Ще ти отговоря откровено, без гаври и иронии (както си го направила и ти). Напълно си права. Но все пак хората са различни. Дори тази лудост – любовта (защото ти говориш именно за нея), я изживяват по различен начин – в зависимост от типа и силата на характерите си, емоционалността си, възпитанието си, силата на чувствата си (към всичко), дори ако щеш (и не на последно място) – силата на хормоните си…Кой може да отсъди дали платоничната любов на един импотентен е по-слаба от ярко-сексуално-доказващата се такава на един полов атлет? С какво се измерва любовта, изобщо? Дали с желанието на по-слабия да се претопи в даден човек, да направи всичко за него и да престане да бъде самия себе си? Или напротив – с неудържимия стремеж на по-силния да подчини партньора си, да го превърне в част от себе си, за да го обича, колкото обича себе си? И дали наистина (за да си дойдем на думата ;)), вътрешните спирачки, които понякога съществуват към определени секс техники, могат да се тълкуват (и осъждат) непременно като отсъствие на любов? Кой си разрешава да си присвои правото на съдник и “измервач” на любовта? Не е ли това проява на склонност към самообожествяване на съдника ?;) (не се отнася за теб в случая – ти си човек, който пише честно без да ме осъжда, за разлика от масата тук)

Има друго, което не престана да ме учудва през цялото време, откак темата ми се обсъжда. ВСИЧКИ твърдят, че сексът е ВЗАИМНО УДОВОЛСТВИЕ, независимо дали го свързват, или не, с любовта. И същите ВСИЧКИ не престават да ме обвиняват и обявяват за “задръстена патка”, психически обременена, проблемна, абсурдна, малтретирана, негодна, старомодна, ненормална, нещастна, нервна, вечно огорчена…(ще спра до тук) – само защото тяхното удоволствие не го приемам за мое. Представям си как ще реагират всички тези ВСИЧКИ ( мъжете между тях), ако по стечение на обстоятелствата попадна в леглото им. Очевидно веднага ще забравят тезата си, че сексът е взаимно удоволствие и ще ме зачеркнат като бъдещ партньор (и това е най малкото, което ще ми се случи…), тъй като очевидно тяхното удоволствие в случая им е много по-важно. Защо тази нетолерантност? Защо това лицемерие? Не е ли по-добре позициите да са ясни още от началото – “Искам си моите удоволствия, а ако те не са такива и за теб – ти си задръстена патка, психически обременена….”и пр, и пр – вж по-горе…Не е ли крайно време да престане този живот в лъжа и развяване на прекрасни лозунги, които си остават лозунги, неизпълнени на практика?