Хихи, ама че весело си прекарвате тука! Някои хора се пънат да се насилват и накрая лъсват на препеклото слънце ;)
Дива, аз имам същия проблем от около 2 години... Само дето не съм искал никога да бъда нещо подобно на съпруга и ;) (То и не мога да съм) ;)) Но това не ми пречи да я обичам безумно, да ми липсва ужасно и когато се видим, да се отдаваме един на друг по най-нежния и прекрасен начин, който някога съм имал щастието да усетя ;) Имаше много моменти, когато съм искал да прекъсна връската ни! Е, така и не успях! Защо ли, защото няма смисъл, да се товаря със вина, след като не го заслужавам и не съм направил нищо лошо! Искам от нея само едно ... да сме заедно когато можем и да си споделяме миговете любов! През всичкото това време, научих едно нещо ... научих се да разделям моментите от ежедневието, от тези,които споделям с нея! И съм щастлив! И то много! Тя не ми пречи , напротив, винаги ме "подпира" да се виждам с други момичета, да правя любов с тях, да се влюбвам, че и да се женя! :))) Какво лошо има, не мога да разбера! Когато (не казвам , ако , а когато, защото просто все някой ден ще се случи), се разделим, престанем да се виждаме ... няма да се тръшна да рева, да проклинам целия свят, защото ще знам, че просто така е трябвало да стане! Знам , че просто не може да сме заедно по начина по който искаме и двамата, НЯМА НАЧИН :) Но и това не е лошо, защото, ако това все пак стане, нищо вече няма да е същото! Затова и споделям мнението на някой, постнал тук ...НЕ СЕ ОМЪЖВАЙ ПО ЛЮБОВ!
Но мога да ти кажа, какво съм аз за нея! Аз съм любовта, която е искала цял живот, но която е срещнала, в неподходящото време :) А и аз никога няма да и позволя да разруши семейството си, едно здраво и щастливо семейство! Защото я обичам, уважавам децата и, уважавам съпруга и! Тя ги обича безкрайно, съпруга си уважава и също обича, но като мъжа , който е до нея, който и дава упора, с който са постигнали симбиозата между мъж и жена! Аз съм нещо различно! Нещата трябва да се отделят! И да се разглеждат различно! Защото са различни! Явно някои хора тук, изобщое правят разликата и мерят всичко през собствените си кантарчета, закачени на посърналите им нервни душички!
Да си жива и здрава! Радвай му се, когато можеш, обичай го, когато можеш, а останалото време отделяй на себе си, хората на твоета възраст също могат да ти дадат много щастие и радост!
Рдавам ти се ( не те съжалява) :)))))