(ами не е... ама като ще споменаваме Радичков, наистина велик човек)

Мога да се съглася, че голямата истинска любов е само една ... всъщност можех, като бях по-малък. След това за моя голяма изненада се влюбвах пак ... и пак, докато осъзнах, че всеки път наистина обичам жената, но някак си ... ами аз и другата я обичах по този начин. Странно бе за мен това усещане. И затова в глупостта си реших, че мога да обичам няколко жени едновременно. Истински. Доколкото имам сили и желание да надвия егоизма си.

А дядото и бабата са се обичали истински. И не просто са се обичали; те са били създадени един за друг. Не от бог, от самите себе си, от годините, които са прекарали заедно.

Но не можеш да отричаш, че не всеки може да попадне на идеалния човек. Нито пък има сили да се пребори с всичко това, през което са минали те. Свят шарен, хора всякакви и всеки има своите разбирания и възможности.

p.s. Бях приятно изненадан от отговора ти. Всъщност, позволих си да те накарека госпожица, защото ми се стори от леко нервните ти (извинявай) отговори, че си малка. Наистина, не съм в твоето положение и затова не мога да си позволя да те съдя, нито пък искам.