Не всяка любов трябва да завърши с брак. Макар че често се случва, а и наистина след брак нерядко любовта завършва..

Бракът е обещание да споделиш с някого живота си оттук нататък, да се грижите един за друг и за децата си. Не да не обичате никой друг, макар че така се казва.

Самата ни природа на хора е полигамна. Да останеш цял живот с един човек е мъчение. Затова хората си "изневеряват", а не защото спират да се обичат. Е, често спират, ама това е друга приказка.

А как съм стигнал до мъдрата мисъл ... ами аз самият се намирам в подобна ситуация. И обичам и двете. Едната повече, другата по-малко, но и двете. И не бих искал да избирам между тях.

А да се грижиш за някого е съвсем ясно какво значи. Да му помагаш, когато има нужда. Във всеки случай не да му переш чорапите или да му даваш заплатата си, с което общо взето се изчерпват браковете след известно време.

Признавам, не е лесно да знаеш, че половинката ти обича друга. Изобщо не е. Нито е лесно да знаеш, че любовта ти някой ден ще свърши или че никога няма да имате деца, защото той/тя си има друга постоянна връзка. Но ако наистина се обичате, ще намерите разрешение. Ако щеш, като помогнеш на другия да си намери друг човек до себе си. Без да спираш да го обичаш.

Да му се не види. Няма готови отговори дами и господа. Никога не е имало и не вярвам да проима.