Много, много стар проблем. Разбира се мнение може да се изказва до второто пришествие. Ето ме и мен, ще драсна няколко думи, пък дано да успея да кажа нещо смислено.
От нещата, които пишеш, оставам с впечатление, че наистина не изневеряваш на жена си, но както ми се струва, май тя го прави. Това не винаги е повод за тревога. Даже дори да провериш, и дори да се окаже вярно - заслужава си да го преодолееш, вместо да задълбочаваш проблема. Не твърдя, че трябва да направите тройка, но това ще ти е повод за един много, ама много сериозен разговор, който ще трябва да проведеш ти. Не искай прошка, ама в никакъв случай. Защото ти си по-виновен за това отколкото тя. Ако един мъж не владее желанията на жената, то той дели ложето и с друг. Това не съм го казал аз, и нека никой не ми държи сметка за изказаното мнение моля.
Щом те обижда, тогава единственото, което можеш да направиш за нея - не се обиждай! Единствено желанието да подобриш нещата ще помогне. Не, няма да станеш мъченик. Все пак всяко търпение си има граници. Като начало обаче наистина можеш да зарежеш егоизма, и да направиш нещо, което явно не си правил отдавна - например купи нещо ново, различно, било за детето, било то за домакинството. Или отидете на лунапарк семейно. Какво да ти казвам - гледай как го правят в американските филми. ;о) ... Добре, няма да се майтапя повече. Просто трябва да си решиш дали наистина искаш да спасиш семейството, и да дадеш на децата си истински живот, на какъвто има право всеки човек. Влез и в положението. Аз не я познавам, не зная защо не е работила досега, но лично моята жена, ако нямаше възможност да донесе в семейството някакви приходи - щеше да бъде много по-зле от това, което ти разказа. ;о) ... Приеми нещата от философската им страна. Та не е нужно да правиш скандали, за да те забележат. Е, разбира се е нужно и малко хитринки де. Например ако се счупи нещо, което и е необходимо, и ти си човека, който с гордост се притечеш на помощ, и оправиш работата - ще има поне една малчалива благодарност. Знам ли, с жена ми бяхме заедно около 6 години преди да се оженим, и през тези години успяхме да се караме, да се разделяме и през това време даже си бяхме добри приятели... ... ... Ако не и направиш живота поне малко интересен - няма да има за какво дори да си говорите. И пак ще се стига до злополучното: "кажи нещо"... Хайде де, нищо няма да ти стане, ако я оставиш да си гледа сапунените сериали, и дори да се съберат със съседката да ги гледат заедно. През това време ти би могъл да опиташ да свършиш нещо полезно (но в никакъв случай да вдигаш шум нарочно), или ако няма работа за вършене - да седнеш някъде по-встрани и да прочетеш вестника си на спокойствие с една добра бира... Друго какво можеш да направиш - можеш да поканиш някой добър приятел на гости, но без да я питаш предварително. Само че ще е добре да е верен приятел, и ако имате с него такава практика, че всеки да си носи нещо за трапезата ще е най-добре. Не за друго, но щом повода за караницата са парите - по-добре да се внимава точно в тази насока. Абе, дръж се непринудено. Просто я остави да разбере, че и да се сърди - пак няма да я зарежеш. Ако искаш де.......
;о) чао засега, че ме викат за вечеря... пак ще пиша.
|