не знам какво да кажа....
щом след срещата с него още ми треперят ръцете , а мина бая време от тогава....има няма 1 час вече....

тъкмо си мислех, че съм се отървала, защото в работата дойде ново момиче и се надявах той да се поинересува от нея, пък тя дава вид на тъпа гъска, която само това чака - да й свирне шефа, ама не би... ПО ДЯВОЛИТЕ!

писна ми, защо мъжете са толкова отвратителни, станат ли овластени по един или друг начин...
не, драги, така не се успява в ивота- почнеш ли веднъж да влизаш в леглото на шефа-забрави си достойноството и всичко на някоя спирка на метрото...
не искам така, уважавам се достатъчно. но и не искам ЗАРАДИ ТОВА да се налага да напускам.. не ечестно, не е справедливо... откъде накъде... мразя патови ситуации.. мразя да ме притискат до стената, мразя да нямам избор.. сега се налага най-скоро да му кажа "Майната ти и да чакам уволнението...".. Пък може и да ми се размине, знам ли... Може да отчете смелостта ми, а може би не...
Писна ми от шефове и шефчета, писнаха ми всички... писна ми.

Скоро, много скоро ще трябва да сваля любезната си маска и да го пратя по дяволите... или той мен....

Отратително ми е всичко това, ужасно, грозно и безкрайно скапано....

Все едно вече... нямам думи просто, гади ми се, гади ми се....

Bailar "merengue" es amar, amar bailando es vivir!