|
ами, на 20 г. съм и преди 6 месеца започнах първата си работа. Бачкам си аз съвестно, отначало не ме приемаха, щото съм най-младото "дете" там, ама свикнаха.. работя на място ПЪЛНО с мъже ПОВЕЧЕТО НАД 40... ем дърти, ем мераклии до мозъка на пишките си :)) майтап зверски, изпосъсипваха се да идват в стаята ми да говорим за неща, които всички знаеха, че няма какво да обсъждат с мен - то не беше Ударите над САЩ, кризата на тока, политиката на БСП, на Царя, цветята... :))
това не е проблем, знаят си мястото дедоците, само гледат, пък и аз кротко тихо, с едни дълги поли.. да не правя проблем , да свикнат ,че работя там и т.н. И.. лелите там ме намразиха from the very beginning, мършите с мърши. Що мръсотии ми направиха, само и само да не мога да си върша работата . А това води до критики към мен.. Е, убу де, и те посвиха перките... Върша ли си работата съвестно? Да. Айде, бегом тогава...
Обаче.. дойде ноември и шефа на отдела ми замина на командировка. Останах да замествам.. Разгони ми се фамилията... Бачкане до никое време.. И понеже замествах шефа ми, се налагаше поне 3 пъти на ден да ходя при баш шефааа... А той от години го знаят като мераклия. Пък е противен, да му се невиди.. Отвратителен е... За проклетия същия ден бях с пола, къса... И след като ме извика барем поне 4 пъти при него, с все нови и нови претенции за възложената работа, а на мен ми идеше да го удуша, накрая , при последното отиване - хоп, троп, покани ме на вечеря . Изтъпях. Не очаквах това от него. Абе, патица тъпа, виж го пърч ли е? Пърч е! Що да не си очаквала? Ама както и да е.... Отказах. Такова отвращение рядко се среща.. Държа ме на разговор поне 20 мин., като на финала не пропусна да се опита да ме нацелува едно хубаво, бе какво ти, направо ми налетя. "Ти нежна ли си?" излая ми в ухото, "щото аз съм мнооого нежен" Блъснах го и му казах остро да си стои на мястото. Такива ми ти работи... Изнизах се и после цял месец го отбягвах най-усърдно. Усети ме лисицата му с лисица. И хоп, троп миналата седмица пак ме вика при него.. а не го бе правил от отдавна или поне не да ме вика лично и само мен. Е, отидох, къде ще ходя, но твърдо решена, че ще го смачкам като гнида тоя червей... Като ме видя, пак прегръдки, пак се опитва да ме целува и пуска ръце чичкото...Аа, мразя така. Мазник. Обичам си търпението-железно е, понякога. Е, добре.. покани ме да сме отпразнували миналия ми вече рожден ден само двамата!! ХАХАХА! БЕ , човеко, ти луд ли си, с теб да празнувам? смешееееен! Курвар тъп, че и дърт на всичкото отгоре... амортизиран! :) Отказах ПАК! :)) Ама ми писна вече! Писна ми от тоя навлек,а от него ми зависи работата все пак. Той знае, че съм кадърна, доказала съм го. Но нека просто ме остави на мира... А и аз следвам желязното правило за да не си вади човек ... там, където си вади хляба.... особено с тоя хахаха :))
Просто исам да си махне от мен мазните лазни ръце... :( Аааа, иначе следващия път просто и моето търпение ще му кипнат лайната и ще му кажа (о, остър език, враг мой) две-три думи само, от които ще остане треснат... туй барем го мога :))
Казвайте как да го разкарам БЕЗ да се налага да ме уволняват после за нападение над шефа и средна телесна повреда 
Айди,
със здраве,
Алабао :)
Войната е продължение на политиката
|
Смешното и несмешното в ТАЗИ ситуация
