Може и да критикувам мъжете понякога, може и да прекалявам в тона си, ама си ги обичам. Защото:
1. Кой друг ще ми звънне в три през нощта с идеята само да чуе гласа ми?
2. Кой друг ще споделя дните и нощите ми?
3. Кой друг ще иска да бъде глезен като малко дете?
4. Кой друг толкова сладко ще се опитва да скрие чувствата си, само за да не бъде наранен?
5. Кой друг ще бъде моят любовник, моят баща, моят приятел?
6. Кой друг ще ме пита вечер: "Как ти мина денят?"
7. Кой друг няма да се цупи, когато ме види на срещата след моето обичайно 10-минутно закъснение?
8. Кой друг ще изтърпи всички недостатъци, които имам?
9. Кой друг ще разбира защо отделям толкова време на маникюра и на работата си?
10. Кой друг ще разбере, че критикувам, защото обичам, а не защото е дошла онази дата в месеца, която кара жените да нервничат?

Исках да кажа само, че си ви обичам, а то какво стана...