Е добре де, вероятно си разочарована, ако съдя по нацупената физиономийка в предният ти отговор:-)
Но все пак, искам да знам - можеш ли да ми посочиш трима души, които за десетгодишен брак не са изневерили на половинките си?
Аз го направих веднъж - да, поне си го признавам. Дали съжалявам за това или не, е отделен въпрос. Факт е обаче,че и аз, и половинката ми сме го правили. Нищо човешко не ни е чуждо, все пак. Не укорявам нито нея, нито себе си. Укорявам обаче тези, които като чуят за нечия изневяра, почват да пухтят укорително и да отвръщат с презрение погледа си, и на следващия ден изпиват с очи някой (някоя), с когото биха искали, ама мноооого биха искали да си легнат, само дето не могат... по различни причини. Още повече, не са малко и тези, които биха изневерили на всяка цена, при всяко едно положение, когато имат такава възможност, но не са го правили само защото тази възможност не е била пред тях. И ето такива хора да съдят другите, че са изневерявали - това не го приемам. Нека който е безгрешен, пръв да хвърли камък върху тия, които са кръшнали малко встрани. И да се хванем ли на бас, че ако всеки честно си признае "прегрешенията", няма да има човек, който да осъди изневерите? Или този човек, който би ги осъдил, ще си е направо жив за оплакване?
Та... така...
Няма нищо страшно и подсъдно в една изневяра. Както и няма изневяра, която да прилича на друга изневяра. Всяка една от тях си е сама по себе си, и зависима от обстоятелствата. Човек е различен във всеки един миг от своето съществуване... Ако аз днес не бих изневерил на жена си по никакъв начин, то утре би могло да ми дойде като идея, а след седмица, в определен миг, бих могъл да го направя. За да ти обясня по-точно, трябва да ти разкажа моята история с изневярата, за да разбереш, че всички ние сме подвластни на обстоятелствата и на чувствата си в определен момент, а не живеем праволинейно.
Да не говорим, че изневерите в брака нямат нищо общо с любовта и уважението на партньорите един към друг. Може да не ти се вярва, но дори когато изневерявах на жена си, аз я обичах. Обичам я и сега. Дори и когато тя ми изневери, аз пак я обичах, и не ми е минавало дори през ум да се развеждаме за такова нещо. Когато изневярата се състои само в секс, поне за мен, това не е изневяра. Не зная дали ти си омъжена, но кажи ми честно - кое би те заболяло повече - съпругът или приятелят ти да си легне с някоя девойка ей така, за една нощ, или дори за две, да речем, или това да мисли постоянно за някоя друга, дори и да не е спал с нея? Е, кое от двете е изневяра, и кое боли повече?