... и се отнася с уважение към теб и това което си написала.
Благодаря ти за умерения тон, за толерантността и търпимостта , която проявяваш към инакомислещите и действащи хора.

Разбирасе би могла да ме цитираш и по-точно, без да изваждаш или преиначаваш думите ми, и да ми приписваш твърдения, които не мога да си помисля, със моя деформиран разсъдък.

Ти си Кифличка - малка пухкава и прекрасна, топличка... ухаеща на хубаво... Кифличка от която се вдига пара, и която като че ли крещи - "Опитай ме!"... Зная, че ти се иска да бъдеш започната и довършена от една и съща прекрасна уста... но не всички кифлички имат това щастие. Защото има злояди деца, които не си изяждат кифличките докрай ... а само ги започват и накапват. Други кифлички пък биват зарязвани по средата, заради някаква си поничка със вкусен жълтеникяв крем... И то още преди да се е показал мармалада, който толкова обичам да излижа... Да не говорим че има кифлички, които са купени и употребени от разни старчоци, които освен , да ги отворят и да ги излижат, друго не правят... пък и не могат... Или пък ги надробяват наситно във кофичката си с кисело мляко, докато се получи някаква каша - почти еднородна, хомогенна консистенция, в коато Кифличката вече се губи като личност, като индивидуалност... като едно неповторимост - знаем , че колкото и да ни изглеждат еднакви и колкото майките ни да си казват "Всички кифлички са еднакви!" , те не са . Те са неповторими, те са прекрасни и своеобразни, винаги различни и привлекателни.... Дори когато поизгубят форма, от дългото стоене на витрината... Дори когато са обвити в лъскава непрозрачна обвивка и се предлагат под гръмкото наименование "Кроасан!" - дори тогава те пак са различни и неповторими - Нищо че не са по БДС , а по някакъв си Фрински стандарт... нищо че малмалада е заменен със шоколад или с разни френски идиотщини...
Не ме разбирай погрешно - нямам нищо против Франция... Но като се замисля, май единственото френско нещо което ми доставя удоволствие е френската любов... Не не е... и Луи Дьо Финес... и Едит Пиаф - е не за това че е била жена с история, кой го интересува това , като пее божествено....

Сигурно си мислиш , че се ебавам с теб. Не. Не те иронизирам. Наистина се отнасям с уважение към , теб, както към всяко мнение по ПЪРВАТА ТЕМА, която поставям в клуб. Не мога да толерирам хора които отиват твърде далеч, като Chaos Fire, който некоректно се нахвърля с обиди, към събеседника. От друга страна, наистина както казва Несрамежлива, Жената с история, не е еднозначно нещо... Бих могъл да дефинирам понятието още в началото - но едва ли щеше да се получи, такава дискусия...

Наистина не се ебавам се теб прекрасна кифличке, просто изпитвам болка. Болка от това, че ти от пет години си със твоя любим, а за мен няма никакъв шанс, на само да си гризна от теб, но дори да тегля един език на прекрасния мармалад, който така съблазнително се показал... дори бих казал малко неприлично, ако погледна с очите на обикновения, редови пуритан... Не бих искал да казвам, какво би казал разкрепостения - пък и може би никога не бих посмял да се нарека разкрепостен... Защото за мен разкрепостеността не е безразборния секс или свирки - тя е нещо духовно. Умението да дадеш свобода и доверие на тази която обичаш, без да будуваш цели нощи при мисълта , че тя може да кръшне... сякаш си и дал кой знае какво... И не всяка може да осъзнае , какво е получила, като са и дали такава свобода... Но мисля че всяка жена може да го почувства.
Искамисе да помечтая, какво ли би се случило между нас, мила Кифличке, ако ти беше свободна Кифличка, а аз държах в устата си всичките 32 на брой зъби, цели целинички, без кариеси и коронки, без мостове и металокерамика.
Исками се да си представя, как ще те взема в ръце, как ще усетя топлината ти... твоята горещина, от огъня който те е изваял и който те е накарал, да бухнеш и да почервенееш.
Да усетя горещото ти тяло и гладката ти кожа с пръсти, и да те поднеса към носа си за да усетя уханието ти - Ухание на Кифличка или Ухание на Жена... колко кросиво и възбуждащо... и за теб, която ще тръпнеш в очакване, да бъде осмислен целия ти живот, това за което си създадена... Но не просто да бъдеш изядена - а да бъдеш изядена с любов, с нежност и настървение... А горещият мармалад излизан...
Но не - не си мисли че ще те изям просто за да утоля глада си - не ... Не и преди да ти кажа, колко много те обичам и желая ... Не и преди да съм те държал дълго в ръцете си , докато твоята топлина се плъзне по цялото ми тяло... не и преди да ми омръзнеш да те гледам и да ти казвам "Колко си хубава" ... не и преди да съм свикнал с горещината ти и да престана да се страхувам от нея...

Мила Кифличке - ти знаеш , че си хубава, едва ли аз трябва да ти го повтарям, но имам нужда да го направя, за да не се чувствам толкова напрегнат... Особено когато те гледам в ръцете на друг, който може би те кефи... Но чудя се защо трябва да чакам да ти омръзне или да ти се насити...





Бъди щастлива, с този с когоно си! Нека и той да е щастлив!!!
Рамон

Рамон ти пожелава хубави случки!