Здравей, ГРАФИНЬО :-)
Нямах намерение да споделям това тук, но ... да, така нареченото "пускане на гювеч" определено ми се е случвало от време на време. Както преди, така и наскоро. Та... :-) си мислех колко ми е кофти, че го допускам, и колко е кофти за него, че го иска толкова настоятелно, и че ще си отиде от мен като го отхвърля... Случвало ми се е на няколко пъти да загубя приятел заради факта, че отказвам секс, или че решавам да отказвам след случай на "гювеч". И наистина, хората си струваха като такива. Но защо мъжете толкова държат на проклетия секс за да останат с жената? Ами че... аз мога да си имам някой, който ме привлича сексуално, и когото обичам, но пак да искам да бъда приятелка с тези другите, които го искат от мен, но на които не желая да се отдам. Защо трябва да има случаи, в които единственият начин за оцеляване на добото приятелство трябва да минава през секса?

Моля ви, пишете какво мислите. Не ме е грижа дали ме критикуват или не. Животът си е мой, ще правя каквото искам. Но мисля, че е много хубаво да се обсъждат теми като тази тук (или други подобни неясни теми), тук, където сме анонимни... поне до някаква степен. Защото съм мислила и преди по този въпрос, и защото понякога нещата опират до морал, и... определено хората имат различен такъв. Много благодаря на всички, които откликнаха на темата досега.
ВИ

Редактирано от BИ на 14.05.01 22:54.