Хахаа правилно го е казала твоята приятелка. Или поне така предполагам. Иначе, безсмисленото писане... То също може да има цел. Например хората да си представят някаква картина, или да изпитат някакви чувства. Знам, че повечето хора не го приемат това. Имаше един автор, Даниил Хармс, той е толкова безсмислен, но е гениален. А също и една от любимите ми книги, Сто години самота. Маркес няма нищо общо с Хармс де. Обаче от тая книга не може да се извади една мъдра мисъл, просто липсва такива. Дори не може да се разказва за нея. Някаква история на един род... Звучи като латино сериал, но неще много по-сериозно и дълбоко. Тя може да предизвика такива чувства, каквито някои хора никога няма да изпитат и в реалността. Е, и за нея съм чел какви ли не мнения, мнозина изобщо не са могли да я дочетат.