Нямах в предвид, че всички интелектуалци, религиозни хора и всякакви други са псевдо. Но някои са такива. Някои стават такива, каквито са, опитват да се реализират в нещо, но не защото харесват това нещо и са очаровани от него, а само защото искат да не останат никои. Дали нещо ще ни донесе щастие или разочарование, зависи от отношението ни към него. Някои хора стават поети, освен, че им се удава, най-вече защото имат нужда от внимание. Най-често наистина това го виждам при интелектуалците. А също и при новобогаташите. А разликата е фундаментална. Когато обичаш нещо, го правиш заради тая обич към него и то ти се отблагодарява, ако имаш търпение, а в такива случаи търпението обикновено го има. Когато имаш задкулисни намерения и експлоатираш някакво поприще или каквото и да е, липсват тия чувства и то с времето ще те разрушава. Виждал съм огромна разлика между разни интелектуалци. Някои като ги четеш и ти става толкова мило, те те успокояват, не са ангажиращи, не се чувстваш длъжен да ги лайкваш, тяхното присъствие почти не се усеща, както не се усеща въздухът, който е навсякъде. А други само си просят харесването, избухват при най-невинтата забележка, а от общуването с тях доста натежава, макар, че мнозина не обръщат внимание на това веднага, защото такива личности умеят да прелъстяват. На тях и на хората до тях, животът е труден, макар, че понякога те, водени от безкрайното си его, стигат до големи постижения.
|