Преди време един приятел ми дойде на гости, не се бяхме виждали от доста време, ама на предишната вечер той си празнувал рожден ден, цяла нощ не спал и в лек махмурлизъм, та както нещо си говорехме и той задряма във фотьойла. Бях му заразправял, че от няколко месеца съм с гадже и колко си се кефим един на друг. Тя всеки момент трябваше да дойде да ме събере занавънка. Пребърках го, взех телефона му и написах смс на приятелката ми. ние не се познаваме, слънчице, но аз от доста време съм безумно влюбен в теб, надявам се чувствата ми да не те плашат ала-бала, разни неща в тоя род.... Малко ми стана съвестно, ама и тя имаше чувство за хумор. По някое време тя идва в нас, аз й обяснявам за приятеля ми, запознавам я задочно с него, докато той хърка, викам, че е имал рожден ден и се правя на ударен. Говориме си, очаквам всеки момент тя да стане много сериозна и да ми каже как е получила любовен смс от някакъв таен досадник. Но се минава доста време, нея не я сдържа на едно място, става, започва нещо да шета из стаите, да подрежда едно друго и започвам да си давам сметка, че тя е в изключително настроение, може би поради любовното откровение и на тоя етап поне не възнамерява да ми сподели. Започнах все по-трудно да се удържам да не й кажа, че аз съм й изпратил смс-а, да не се притеснява, ама ми ставаше все по-неспокойно. Първо се чудех дали няма да ми се обиди, или дали няма да се почувства разочарована, като разбере, че смс-ът не е истински. Замислих се за връзката ни, доколко тя държи на нея. После ми стана спокойно, отидох при нея и й помагах. Разбрах, нещо, което вече съм го чувствал, че връзката ни е към края и че и двамата имаме нужда вече от нещо ново, тя го знаеше преди мен. Не се разделихме веднага, но това беше моментът, в който започна една щастлива и спокойна развръзка

Редактирано от rumen77 на 07.07.14 07:03.