|
Тема |
Re: Да спретнеш номер [re: c@t] |
|
Автор |
LikeABird (;)) |
|
Публикувано | 28.06.14 11:07 |
|
|
не беше здрава вратата - просто имах с какво да я затисна
и въпреки това не вярвах, че ще издържи
и знаех, че ако беше успял да я разбие най-вероятно нямаше да съм жива, защото беше вече достатъчно бесен...
просто Господ затисна вратата за мен...
а относно поддържането на връзка по тел. с близките - те нямаше как да знаят, познаваха човека и аз го познавах, т.е., всички му имахме доверие...
естествено, в някакъв момент щяха да започнат да ме търсят, но дали нямаше да е твърде късно?...
съжалявам, че развалих веселата тема,
просто кой знае защо този спомен ми изникна...
но пък може да бъде като поука за някого,
без да му се налага да минава през моя опит...
|
| |
|
|
|