|
Имах едно гадже за малко, което не само, че беше най - разхайтеният тип, с когото съм си имала вземане - даване, но за сметка на това - от своя страна - беше страшен ревнивец. Това мъжете със стари травми - са наистина блатиста територия. Годеницата му беше върнала пръстеня, защото имало там някакви истории и той самият - идин вехт Дон Жуан, сам по себе си - се бе преобразил на вехт Отело. Та..проблемът беше с ревността.
Бях решила, че ще го дразня много, защото не съм свикнала на някакви проверки, уж случайни нощни посещения, за да се връчат някакви подаръци и пр.уж романтични прояви, които - всъщност - целяха само едно - да се направи вечерната проверка. Така, че замислихме с двете ми съквартирантки скромен, пъклен план.
Така..редовната версия беше, че сме навън с приятелки и се забавляваме по женски.
Кибичеше по цяла нощ под прозорците или в близост на кооперацията да ме причаква кога ще се върна от дискотека, как, с кого. Как не му омръзна - не зная, колко литри бензин изгори в студените, зимни нощи - не го мисля. Обаче не се отказа - това за мен са болестни състояния. Ние междувременно с двете ми съквартирантки - често чоплехме семки и гледаме сериали у дома, естествено и чат - пат някой поглеждаше дали още върви караулът..
Разделихме се, естествено. Но въобще не ми е съвестно колко неврона съм му унищожила, честно да си призная. Нямам вести какво се случи с този гангстер, но не блазьосвам следващата му мома.
Номер..ами..имам един, с когото много не се гордея, но беше наложителен.
От една страна - сега го отчитам като абсолютно..детинско, невъзпитано, неуместно и кофти поведение, даже на моменти се чудя как така ми е хрумнало, с кой акъл съм го направила и пр. Просто издънка от всяка гледна точка. Към днешна дата - едва ли би ми хрумнало да реагирам така. Но тогава - мислех, че правя добро на човек, чийто очаквания нямаше как да покрия.
Трябваше да се изпаря по всички фронтове, защото имаше надежди, които нямаше как да се случат, на него етап. Реших, че е по - добре да се държа като абсолютен гъз, да го отблъсна и да го лиша от присъствието ми. Белким ме намрази. Получи ми се, мисля. Дали е било добро или лошо решение - никога няма как да зная, просто почувствах, че трябва да го подтикна да си върви. Има ситуации, в които човек просто трябва да се оттегли, нищо, че става лошия герой. Мотивите са друга бира, но всеки за себе си знае собствените си такива.
Мога и още да разправям..номера и фокуси, при мен, колкото искаш. Както се казваше..и какво очаквате от Влади..ако не - 1000да изненади.
Редактирано от impulce на 27.06.14 14:56.
|
Re: Да спретнеш номер [re: c@t]
