|
да ти кажа, ако и ти го привличаш сигурно ужасно много ти се дразни за това, че се държиш така
ей нА, при мен един клиент влезна, погледна ме, завъртя се, видя някаква колежка и завърза разговор с нея, обръщайки ми гръб... изчаках да приключат, обърна се пак, погледна ме, тръгна към другата колежка все едно, че не виждаше, че тя вече си има клиент... ОК, казвам си, ще те поглееедам още малко да видя сега къде ще отидеш... и като нямаше къде се принуди при мен за мой кеф, щото беше готин - същински Адам с ябълката... как да не те изкуши... (държеше една ябълка и през цялото време се опитваше да й извърти дръжката, която тя всъщност нямаше) и така, каза си какво иска, ама погледа му само за миг се задържа към мен и после докато го обслужвам поведе разговор с колежката... ле-лее, как се издразних накрая, да видиш като се наведе и като ми хвърли един поглед право в очите, обаче аз изкефена такава, нахилена (тоя път реших, че щом един мъж може да е толкова срамежлив, няма какво аз да се притеснявам) и го гледам и аз и не отмествам поглед взе си докИментите и направо избяга а ушите му червенеяяяят викам си, така е, като толкова бягаш от себе си, накрая с двата крака! има и един друг, който упорито ме избягва - бях ви писала преди - моят Кевин Костнър, където го бях аресАла от пръв поглед, пък от втори вече не ми се видя толкова готин... оф, айде стига, разприказвах се... мисълта ми беше, че ако и ти го кефиш, пък не смееш да го погледнеш може да бъде доста дразнещо, пък и как ще разбереш дали е взаимно, докато не ви се срещнат очичките, аа?!
Ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича.
Махатма Ганди
|
Re: Точно така! [re: saksun]
