Закъснявам с отговора, обаче, както се казва, по-добре късно, отколкото никога, нали
Първо, нека направим уговорката, че става въпрос не за емпиричен доказателствен материал, а за "интерпретации" на нещо, което сме отделили съвсем теоретично, макар и на базата на реални наблюдения, извадили сме от цялостния контекст на едно абстрактно човешко същество - жената като обобщен типичен образ... ее, до тук както виждаш страшно много условности...
Второ, въпросните интерпретации, са всъщност есета - опити (от есе-опит), в които като сме извадили два аспекта от цялостния контекст на обобщения женски образ, сме го направили с цел по-ясно, по-отчетливо изследване на определени нейни, на жената, проявления...
Или, изводите не би следвало да са радикални и тотални... Освен това, есетата са писани в контекста на "оня" клуб () и дори и да приемем, че за мен те описват някаква истина, не бих могла да я включа напълно в разбирането на хора, които не са и чували дори за "другата реалност" и нейната истина...
От друга страна, доколкото все пак, те изобразяват реални наблюдения, опитност в сферата на социума, могат да бъдат разглеждани и в такава плоскост...
Осъзнаването не е еднократен и моментен акт. То има различни нива. Първоначалното осъзнаване на модела, естествено не е достатъчно да се освободиш от него... но след това първоначално осъзнаване има отново период на натрупване на нова опитност вече съобразно с осъзнатото до момента, след което в един момент, настъпва последващо ниво на осъзнаване... На практика, понеже нашето лявоориентирано мислене е фрагментарно, може и съвсем да не забележим, че едно след друго настъпват различни нива на осъзнаване на един модел, пък и "моделът" е също едно условно понятие...човек, всъщност не се състои от различни навързани като черва, модели, а по-скоро е "компактна субстанция, която има импулсен характер"... т.е. избухването на определен импулс, в социумен аспект ние наричаме модел на поведение, но това са всъщност флуктуации или пулсации на цялостната човешка личност...
"След осъзнаването преставаш да създаваш, следваш и се ограничаваш в модели" - това е вярно, но само в рамките на стария модел... след осъзнаването, колкото и минимално или частично да е то, моделът вече не е същият, колкото и да не виждаме на практика различията, но ние пак го мерим със стария аршин, именно, защото не е настъпило още следващото ниво на осзнаване...
Когато една рефлексивна жена натрупа достатъчно жизнен опит, в един момент тя претърпява качествената промяна и постепенно в нейното обкръжение се появяват личности - мъже и жени, ситуации съответстващи на новото ниво на осъзнаване... Това, което ни заобикаля, връзките, в които се оказваме, мъжете, в които се влюбваме, сексът, който правим са мерило за нашето ниво на осъзнатост. За съжаление, в социумен аспект на нас ни липсва цялостното осъзнаване - да виждаш всички свои аспекти, всички етапи на своето развитие едновременно, затова и ни убягва разбирането за еволюцията, която претърпяваме...
Ако една жена не е достатъчно свободна, как тя може да оцени един истински свободен мъж и дори да го разпознае.. Че ако тя не е свободна и ако се чувства слаба и търси закрила, тя ще налита все на доминиращ мъж, а свободният няма дори да го оцени, защото той на нея ще й изглежда не достатъчно заинтересован, не достатъчно загрижен и т.н... А за един истински и освободен мъж, ще бъде под достойнството да се грижи за една несвободна и зависима жена... Няма нищо по-хубаво от връзка между 2 същества, истински свободни, автентични първо като човешки същества, а после и като мъж и жена... и тази свобода или освободеност няма нищо общо с нуждата да си доминиращ или доминиран, нито с нежността или силата, нито с проявлението на мъжествеността и женствеността в обикновеното тонално разбиране...
"Зеленият" цитат се отнася по-скоро за онези, които остават завинаги в капана на псевдоморала или модата на времената в социума...
и да се върна пак в контекста на "оня" клуб, за където бяха предназначени есетата - магическите същества успяват да осъществят всички тези абстракции, описани по-горе, характерни за нагуала и в същото време да присъстват и да осъществяват връзката си пълноценно и пълнокръвно и в тонала. "Доказателството" за такава любов е създаването, сътворяването на свой ред извънредно енергийно човешко същество...
А представи си хипотетично, какво би било човешко същество, сътворено от любов, в която единият е бил доминиран от другият... какъв отпечатък би се насложил върху неговото съзнание и светоусещане...
Не е задължително да приемаш всичко изписано за чиста монета и на пълна вяра... това бяха по-скоро отпратки за размисъл
Според мен, ти имаш правилен усет и светоусещане или, както е прието "оттатък" да се казва "верен тонал" и без да се замисляш много-много ще си на верния път...Редактирано от eooa на 06.07.12 20:08.
|