|
Здравейте,
Не съм участвал в клуба Ви. Преводач съм (същия постинг пускам и в клубовете "Преводачи" и "Езикознание"). В мой превод на английска книга на български се сблъсквам с долуописания казус и моля Вашите коментари по него.
Книгата е роман. В 400-те си страници той съдържа общо пет-шест страници цитати от старопечатни книги (ХVІ-ХVІІ в. и нататък) и книги, печатани през Довоенния период от ХХ в. Пасажите в оригинала съдържат всичките присъщи лексикални и графемни особености.
В превода си реших да възприема като подход към тези пасажи превеждането им на архаичен (и довоенен) български, с всичките му графемни и лексикални особености. Тъй като пасажите са от различни периоди, посочените особености естествено се променят и еволюират.
За най-старите пасажи се осланях на стари български книги (някои в личната ми библиотека), забелязани особености на стари български правописни норми (всъщност до края на ХІХ в. българският език няма установен правопис; съревновават се отделни школи, течения, тежнения). Попогледнах и сайтове, занимаващи се с дореволюционната руска "орфография", защото през Възраждането немалко български норми идват (дохождатъ!) от Русия. С "най-новите" стари пасажи ми бе най-лесно -- просто ползвах безплатния конвертор, любезно поместен на http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx
Съзнавам, че архаизирайки стародавни пасажи от книги, които не са публикувани на български в съответния период, до някаква степен подвеждам читателя, правя своеобразна пародия (която, обаче, не надхвърля границите, устоновени в останалия нелишен от хумор текст). Избрах гопеописания подход по следните причини: първо, за да може пасажите да действат като своеобразни текстови илюстрации; второ, за да стимулират интелекта на читателя и да заиграват с него; трето, защото превод от старопечатна книга на съвременен български би седял вяло и неубедително -- ако щете, би подвел читателя до още по-голяма степен, би го обрал от удоволствието да се натъкне на нещо по-колоритно. Друга причина за избора ми на подход бе, че все пак отминалите правописни норми са част от историята на езика. Като такива, те подлежат на уважение в подходящи за това случаи -- и ето именно такъв подходящ случай.
За щастие намерих издател за книгата. Натъкнах се и на проблем. Според редактора, лексиката на въпросните пасажи може да остане, но графемните особености твърдо отпадат. Проблемът не бил липсата на съответните букви -- разпологали с тях (за кой ли дявол..?). Проблемите били, че било "недопустимо" в съвременна книга да има пасажи със стар правопис, че читателят щял да се озадачи и затрудни, че авторитетите на редактора и издателството щели да пострадат от допускането на подобен превод.
Това е причината да се обърна към Вас за коментари и съвети.
На настоящия етап смятам предложения подход за порочен, тъй като един вид "скопява" въпросните пасажи. По същата логика, нека вземем стародавните икони и ги прерисуваме, спазвайки днешните си виждания за перспектива, пропорция, композиция, художествен реализъм. Нека съборим старите черкви и крепости и ги престроим според съвременните закони на строителството. Нека изхвърлим оригинала на Паисиевата история и я препишем на съвременен език...
С интерес чакам отзивите Ви!
|
Цитати от стародавен български -- въпроси и подход
