Така е, както са ти казали специалистите. Предположих, че примерите са взети от някой клуб, където се пише разговорно, и са недопустими в книжовния език.

ПП - Моля те, когато имаш време и желание, да дефинираш правилото на Мръни. Не знам защо само с примери не го схващам... Или ако вече си го правила - да ми дадеш линк.

Обяснявала съм го няколко пъти, но винаги с примери, защото и в граматиките няма дефиниция - само примери. И отново ще пробвам с примери:

"Ученика го нямаше в стаята" - ако се чудиш дали да използваш пълен, или кратък член, променяш ученика от ед. в мн. число и гледаш дали това ще доведе до промяна и на сказуемото. Ако сказуемото се промени, значи думата е подлог, ако не настъпи промяна, е допълнение - "Учениците ги нямаше в стаята". Сказуемото не се промени, затова е използван кратък член.

"Ученикът влезе в стаята"; "Учениците влязоха в стаята. Сказуемото се промени - значи ученикът е подлог. В това изречение има само един подлог, но има случаи с два и повече подлога - "Мъжът, жената и детето (те) пристигнаха". Тук е същото, но с обратен знак. Променяш "те" - 3л. мн. ч. в "той, тя или то" - 3л. ед число и промяната на сказуемото е факт - "Мъжът пристигна... По този начин може да се открие подлогът във всяко изречение, стига да не е безподложно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zdravets21 на 04.09.14 18:00.