Аз все си мисля, че героизмът е винаги на духа

Още вчера, преди да напиша каквото и да било по въпроса, си помислих същото. Но сега съм готова да ти опонирам.

По време на многобройните войни с българско участие са мобилизирали всички здрави мъже на възраст от еди-колко си до не знам си колко години, без оглед на нравствените им качества. Някои от тях са се върнали, други са оставили костите си в чуждите земи, умирайки геройски, трети са били пленени и изобщо не са проявили героизъм, преди да умрат... В навечерието на 2-ри юни обаче всички загинали, са геройски загинали. Паметниците и паметните плочи са издигнати в памет на героите.

Има и друга възможност: един човек, без много нравствени добродетели, би се хвърлил да спасява давещо се дете инстинктивно, а друг, изтъкан от добродетели, не би го направил, защото не може да плува.

"Духовност", "героизъм" - това са абстрактни понятия, не е като да можеш да ги посочиш... Както написах в предишното си мнение, при мен няма конфликт между заглавието на темата и чувството ми към езика.

Редактирано от zdravets21 на 10.06.14 02:50.