В съвременния български език не съществува категория "падеж", но остатъци от падежи има. Те се срещат най-вече при местоименията. Личните местоимения имат категория, която по традиция наричаме "падеж". В нашия език различаваме местоимения подлози, местоимения преки допълнения и местоимения непреки допълнения. Именителният падеж е свързан с изразяването на подлога, винителният - с изразяването на прякото допълнение и дателният - с непрякото допълнение. Когато прякото ("винително") допълнение е изразено с местоимение, то е във винителен падеж. Кратките винителни форми на личното местоимение винаги имат функцията на пряко допълнение - ме, те, го, я, го, ни, ви, ги.


Казано с аритметична логика - всички местоимения в дателен падеж са непреки, НО май не всички непреки допълнения са в дателен падеж..

Непрякото допълнение е дателно допълнение. Кратките дателни форми на личното местоимение винаги са непреки допълнения - ми, ти, му и т.н. Когато непрякото допълнение е изразено с пълната форма на личното местоимение, пред него има предлог: на мене, с мене, от мене, за мене. И въпросите към сказуемото са: на кого, с кого, от кого, за кого.

Нямам представа дали всички непреки допълнения са в дателен падеж, защото не съм много наясно с падежите, но на доста места срещнах непряко ("дателно") допълнение, което ме навежда на мисълта, че са.

Правило?? Тоест - ако трябва да го обясниш на чужденец, който и хабер си няма - как ще го направиш?

Никак. Българският език, както многократно съм казвала, е много труден.