Именителният падеж е свързан с изразяването на подлога, но ако не знаем кой е подлогът, как можем да кажем коя дума е в именителен падеж?

"Синът ми" сам по себе си не е в именителен падеж. Може да бъде във винителен (пряко допълнение) - "Изпитаха сина ми", в дателен (непряко допълнение) - "Момичето се срещна със сина ми".

При синтактичен разбор е важно да се раздели сложното изречение на прости, като се прокарат съвсем точно границите между тях, за да не се получава двусмислено тълкуване, което се отразява на употребата на пълния член. Например:

"Дълго ще чакаш мига да се върне" - да се върне някой
"Дълго ще чакаш мигът да се върне" - да се върне мигът

Твоят пример не беше толкова завъртян, но след "моля" трябва да има запетая и тогава "младежът" е подлог във второто изречение, а самото изречение е повелително. За сравнение ето едно съобщително изречение, подобно на твоето.

"Влизам в офиса, сядам на бюрото и моля младежа, който ми е подчинен, да ми донесе вода"

И още две:

"Моля, Уни (тя) да не ми се сърди!"
"Моля Уни (нея) да не ми се сърди"

П.П. Докато преглеждах разни граматики, защото, не може да ти се отрече, зададе интересен въпрос,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите