|
Тема |
Re: "Експертиза"? [re: zdravets21] |
|
Автор |
UnicaDonna (Заядница) |
|
Публикувано | 04.04.14 08:55 |
|
|
Това, което не разбрах, е - ако има запетая - как така се получава, че това МОЛЯ вече не играе роля на сказуемо и как така младежът, само по силата на една запетая, вече се превръща в подлог в ДРУГО изречение? Тоест - "Моля" самО по себе си вече отделно изречение ли е от "младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя.", щом вече има два подлога - аз и младежът?
С други думи формулиран въпросът - повелителното изречение как определя пълните членове (подлозите) след повелителната дума?
(Пробвам интонационно "Моля младежът, който събира парите за чистачката, да се обади на домоуправителя" да го кажа и без спиране за запетайка, и ПАК ми се получава смислено...Както и другото ми е смислено. Просто разковничето се оказва в мислите на този, който казва изречението. Ако иска да се обърне към младежа - членът не е пълен, но ако не иска да се обърне към него, а просто да му посочи какво да направи - има пълен член. И в двата случая интонацията ми е същата и няма запетая...Пробвай.)
А, "изработих" друго изречение...може би пък разковничето ще се окаже падежът?
Моля майка ми да седне на стола и Моля майка си да седне на стола. Няма нужда нито от запетая, нито от различна интонация. И двете изречения са верни. Просто зависи от смисъла. Да, едното е повелително, но аз говоря за интонация и запетая в случая. Тоест - че няма нужда и от двете, но това не прави едното изречение невярно.
Или?
|
| |
|
|
|