|
Икономията на лексикален материал е явна – вместо две или повече думи, образуващи словосъчетанието, се използват само началните им букви или срички. От средата на ХХ век до днес се наблюдава все по-активно прилагане на този словообразувателен похват [Крумова, Чоролеева 1982]. Например: Съвет за електронни медии – СЕМ, едноличен търговец – ЕТ, подвижна телевизионна станция – ПТС, Акционерно дружество – АД, Национален осигурителен институт – НОИ, контролно-пропускателен пункт – КПП. Налагането на този словообразувателен модел става не без влиянието на руския език, в който деривати от тип са често срещани. Както сричкови (колхоз, совхоз, комсомол, компромат), така и буквени (БАМ – Байкало-амурска магистрала, государственный универсальный магазин – ГУМ, районный универсальный магазин – РУМ). По този образец в средата на ХХ век се нароиха множество деривати, в които бе застъпено буквеното или сричковото словообразуване: ЦУМ (Централен универсален магазин), ОФ – “Отечествен фронт”, АПК, ТКЗС, хоремаг (хотел – ресторант – магазин), нармаг (народен магазин), детмаг (детски магазин), винпром (винарска промишленост), рабфак (работнически факултет), Спортпром (спортна промишленост), инжстрой (инженерно строителство), Партиздат (партийно издателство). Чрез сричкова абревиатура от френски бе образувано и името на външнотърговското предприятие КОРЕКОМ – Comptoir de presentation commerciale, което име шеговито се “превеждаше” като абревиатура от словосъчетанието “корекция на комунизма”. Семантиката на някои абревиатури не беше прозрачна за редовия носител на българския език. Например в съществителното име “найлон” не се виждаше абревиатурата New York + London. В случая имаме класически пример за субстантивация на абревиатура.
След известно успокоение на процесите на прилагане на абревиацията, след 1989 г. в съвременния речник настъпи нов наплив от абревиатури за означаване на политически и обществени организации, движения, предприятия, фирми и институции – ДПС, БСП, СДС, НЕК, ДАНС, НОИ, СЕМ, bTV, GTV. Употребата на абревиатури е характерна повече за писмената публична реч, за публицистиката и административните текстове, но причината за това не е структурна, а номинативна. И в битово-разговорната практика хората без затруднение употребяват абревиатури, ако означаемото на тези абревиатури присъства в ежедневието (какъвто е случаят с имената на някои телевизии и обществени организации).
Някои от новопоявилите се абревиатури се намират в конкурентни отношения с буквения си запис, функциониращ като субстантив. Правописният речник на българския книжовен език приема за равнопоставени формит: PR – пиар, GSM – джиесем, CD – сиди, CV – сиви, DVD – дивиди. В този случаи има основание да говорим за субстантивация на абревиатури. Субстантивираните абревиатури проявяват всички граматични качества на съществително име – имат род (обикновено среден, което е в съответствие с приетия в българската морфология формален показател: думи, завършващи на –и да се причисляват към среден род) и се членуват (сидито, сивито, дивидито). Членуват се и някои от абревиатурите, макар и в некодифицирани изказвания – “битивито” (bTV), “оодето” (ООД), “петееса” (ПТС), “капепето” (КПП).
|
Re: ОС-ът или ОС-та? [re: Naki]
