|
Тема |
Винаги има отправен момент (точка) [re: УниKaлнaтa] |
|
Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
|
Публикувано | 15.04.13 07:47 |
|
|
По моему (или според мен - кое е правилното, не знам), тук - сиреч, в употребата на "до тук" - сякаш винаги има отправен момент (точка). Това, че не винаги е ясен, че може да е скрит, че е възможно дори да изглежда като метафорична абстракция - като в "аз съм до тук" - не отменя презумпцията за съществуването на някакъв ориентир, било в пространство_времето, било и в метафоричната абстракция.
В "аз съм до тук" означава, че съм се опитвал да сторя нещо, полагал съм усилия това нещо да се случи (да се извърши, да се направи, да стане), и, вече - точно в този точно момент - решавам, че тези мои усилия не си заслужават да се хабят по_вече - най-вече поради това, че нямам нито излишно време нито достатъчно средства.
До_тук с приказките. Сега, нека следват доводите.
"До_тук" би трябвало да успокои страстите: хем слято, хем не е слято.
. . .
Редактирано от Ежко на 15.04.13 07:51.
|
| |
|
|
|