Уни, ти не пожела да питаш учителката, затова аз попитах в Института за български език.
Прескачам увода и преминавам към въпросите, които зададох:
1. Работя във финансовия отдел на ДСК
2. Работя във финансов отдел на ДСК
1. Шипченският проход е затворен
2. Шипченски проход е затворен
1. Имам вила във Врачанския балкан
2. Имам вила във Врачански балкан
1. Посетих Белоградчишките скали
2. Посетих Белоградчишки скали
1.Живея в Студентски град
2. Живея в Студентския град
И последно - кавичките играят ли роля при членуването? Защото мисля, че ако кажа "Работя в отдел "Финанси" на ДСК" - е правилно, а иначе смятам, че е правилно "Работя във финансовия отдел на ДСК". Или "Работя в Народния театър", но "Работя в театър "Сълза и смях""
Ето и отговора:
Всички съществителни собствени имена назовават особен вид обекти –
уникати, съществуващи само в 1 брой. Затова те нямат нужда от членуване –
по характера на назоваването са “определени”, при тях няма
“неопределеност” на обекта. Реално в езика т. нар. същински собствени
имена имат по една форма, най-често нечленувана: България, Пирин, Янтра,
или винаги членувана: Родопите, Кордилерите. Съществителните собствени
имена, произхождащи от нарицателни, имат само членувана форма: Копитото,
Кайлъка, Магурата.
В съвременния български книжовен език има и друг вид съществителни
собствени имена, които представляват словосъчетания и по характера на
назоваването описват съответния обект, напр. Министерство на околната
среда, Народна библиотека и т. н. При тези съществителни има противоречие
между езиковата им същност – описващи словосъчетания, и назоваващата им
същност – собствени имена. Според нормите на книжовния език тези собствени
имена се членуват. Правилно е:
1. Шипченският проход е затворен
1. Имам вила във Врачанския балкан
1. Посетих Белоградчишките скали.
Неправилно е:
2. Шипченски проход е затворен
2. Имам вила във Врачански балкан
2. Посетих Белоградчишки скали
В устната реч съществува тенденция някои по-често срещани собствени имена
от този тип да не се членуват, напр. Българска национална телевизия,
Министерство на… Това има основание в същността на разглежданите езикови
единици като собствени имена, но е грешно спрямо книжовния език. Правилно
е съставните собствени имена да се членуват винаги. От това правило има
мноо малък брой изключения, при които членуването променя смисъла. Такива
са имена като Първа градска болница, Нов български университет и под. При
тях членуването би ги извело от групата на собствените имена, срв. първата
(а в втората) градска болница, новия (а не стария) български университет.
В другите примери, посочени от вас, въпросът за членуването е по-сложен. В
случая:
1. Работя във финансовия отдел на ДСК
говорещият съобщава, че в ДСК има само един финансов отдел, а в случая:
2. Работя във финансов отдел на ДСК
говорещият съобщава, че работи в тип отдел, свързан с финанси; от
изречението се подразбира, че тези отдели в ДСК може да са повече от един.
Тук членуването има естествената си смислова функция и е подчинено на
съдържанието, което съобщава говорещият.
В изречението:
2. Живея в Студентския град
говорещият има предвид уникалния квартал на София. В изречението:
1.Живея в Студентски град
обаче само главната буква може да подсказва собствено име, а в устната реч
това не се проявява. Изписването:
1.Живея в студентски град
е правилно, ако говорещият има предвид типа място, където живеят студенти.
В много случаи главната буква и кавичките са един общ комплексен знак за
собствено име. Такъв тип собствени имена се наричат условни собствени
имена. Например името Народна библиотека “Св. Кирил и Методий” се състои
от две части: съставното собствено име Народна библиотека и условното
название “Св. Кирил и Методий”, което задължително се поставя в кавички.
От тази гледна точка е правилно:
Работя в Народния театър. и: Работя в Народния театр “Иван Вазов”.
Работя в театър "Сълза и смях".
Работя в отдел "Финанси" на ДСК.
Работя във Финансовия отдел на ДСК.
Доц. д-р Маргарита Димитрова, дежурна в Служба “Езикови справки”
П.П. Би трябвало да кажа, че нямам какво да допълня, но имам. Или поне има неща, в които липсва последователност. С 98% от примерите обаче съм съгласна. А вие с какво не сте съгласни?
|