|
Не само "излиза", ами си е баш така. Красотата извира отвътре.
Тази твоя констатация ми напомни една случка, която ще си позволя да разкажа.
Преди около два месеца, на един волейболен мач, който за нашия отбор беше протоколен, а и съперникът не оказваше никаква съпротива, не можех да задържа вниманието си върху него. Оглеждах се насам-натам, търсех познати лица, коментирах поведението на резервите и т.н. С две думи: правех всичко останало, но не и това, заради което бях в залата – да гледам срещата... На предния ред седеше жена с двете си деца – момче и момиче. Тя беше около 45-годишна, а те на около 18-19. Привлякоха вниманието ми с това, че крещяха като обезумели – най-вече майката и дъщерята. Освиркваха съперниковите играчите, когато изпълняваха начален удар; използваха обидни епитети по техен адрес, укаха, тропаха с крака – абе, бяха като отвързани. Стана ми любопитно – да падахме, бих ги разбрала, а ние водехме през целия мач, и то с много... За нуждите на разказа трябва да спомена, че нито майката, нито дъщерята изглеждаха добре. Нещо повече, бяха абсолютни грозотии... (Не го казвам като упрек.)
Колкото повече наблюдавах жената, толкова повече се питах каква ли е тя извън залата? Възможно ли е да е кротка, смирена, обичлива, неарогантна? Може ли да е умна, забавна, интересна, приятна като събеседник? Дали има друго лице, различно от това, което виждах? Имаше ли мъж и какъв ли ще да беше този мъж, който я е харесал. Знам, че се изразявам доста грубо, но той и самият живот не е гальовен. Мислите ми препускаха неудържимо... Сетих се за дира с многобройните му клубове, някои от тях целящи да избавят хората от самотата им или поне да им съдействат в това отношение... Представих си тази жена в най-добрата и светлина - като вътрешно съдържание, не като външност. Реших, че е възможно да пише в подобен клуб... Нямаше начин някой да не я хареса... А когато се видеха, щеше ли да продължи да я харесва?!?!
П.П. Скуката се лекува с любопитство, казват хората. Любопитството с нищо не се лекува... Ако на онзи мач не ми беше скучно, едва ли щях да напиша толкова много.
|
Re: ОФФ [re: Ha живo]
