А проблем в образованието има. То е част от болно общество и боледува
заедно с него. И ще оздравее заедно с него, дай боже!
А преди да оздравее, ще извиняваме липсата на грамотност с отсъствие по болест, предполагам. Ще стоим безучастно и ще чакаме. А това, че всеки един от нас може да помогне за оздравяването на системата, вземаш ли го под внимание? А правим ли го?... Не, не го правим! Мрънкаме и хленчим... и чакаме. "Ама защо да правя нещо?" - казваме си ние - " За тази работа има хора, на които им плащат!". Вечно сме на принципа да не се минем. Вечно чакаме някой друг да свърши нещата вместо нас, някой друг да ни оправи. Ще ни оправят, ама по оня начин, ако се сещаш... И това не се отнася само за образованието, отнася се за цялата система - образованието е само брънка от нея...
Никак не харесвам вечно хленчещи и оплакващи се хора, които могат само да стоят и да търсят кусурите на другите. Неспособни да погледнат себе си и да се запитат: "А аз какво правя, какво направих, какво ще направя?"... Всички ние, ако не сме част от решението, сме част от проблема. Оздравяването на обществото започва с моето лично оздравяване, което се случва най-напред вътре в мен. Промените на обществото към по-добро стартират с промяна на всеки един от нас поотделно... Тръгвам от себе си, от моето семейство, от моя дом, от моята улица, от моя квартал, от моя град, от моята държава и чак след това започвам да оправям света... Колко такива човека познаваш? Какво направи ти днес в тази посока?
Редактирано от здpaвeц на 20.04.12 21:19.
|