П.П. Пропуснах нещо... За мен е вметнат израз, а вметнатите изрази се отбелязват пунктуационно... Понякога, когато говорим или пишем, ние вмъкваме в изречението отделни думи, изрази, словосъчетания, които нямат връзка със строежа на изречението. Те обаче могат в известен смисъл да го поясняват като цяло, да поясняват неговия смисъл. Затова са препинателните знаци. Дори и при говорене можем да разберем кои думи, изрази и т.н., са вметнати. Изговаряме ги с по-особена интонация, с по-нисък тон, правим пауза. И, както казах, тези интонационни особености при писане трябва да се отразят чрез пунктуацията. Сравни:
1. "Това, което съм казала за изключителните хора, продължава да е валидно (за мен), без значение кой е авторът".
2. "Това, което съм казала за изключителните хора, продължава да е валидно за мен, без значение кой е авторът".
Ако бях използвала втория вариан, основанията ти да мислиш, че се смятам за изключителна, биха били основателни, но когато за мен е в скоби нямаш причина.
|