Пише се с "я", въпреки че сега, като направих справка в едно изследване на селищни имена в Югозападна България, виждам, че в началото е било Илиянци, но към края на 19 в. се появява и като Илиенци. Което е заради склонността тук да се "е"-ка, довело явно до превръщането на "я" (което не е било "ят", както правилно се отбеляза, името идва от св. Илия) в "е". Имаме правилото географски имена с локално значение да се пишат според местния изговор (като например Голема Раковица), но все пак Илиянци доста време си е било с "я".

Друга е работата при Подуяне, защото там става дума за буквата "ят" (нали се сещате, една такава завъртяна, премахната при езиковата реформа и довела до появата на променливото "я" и съответно мъките на учениците, най-вече тези от Западна България). И - според мен - не би трябвало при премахването на тази буква да се превърне в "я", тъй като селището си е в Югозападна България, където нормално се произнася "е". Между другото, съм виждала и двете - Подуяне и Подуене - на надпис на самата гара :) А напоследък източниците са склонни да дават и двете форми. При Илиянци е далеч по-нормално да е "я".

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Редактирано от nousha на 01.05.10 03:40.