|
Откъде знаеш каква им е целта на съществата? Не са искали да сънувам ли? Ако не са искали да сънувам тях,това е добре!
Значи,ако съм сънувала първите си сънища,които разказах,когато съм била много малка,това може да означава някакво силно въображение,например от приказки,които са ми чели и образите са се запечатали в съзнанието ми...но те не са единствените сънища,които са необикновени и от места,които не съм виждала и не знам къде се намират изобщо...аз и днес сънувам такива места,но тези същества не ги сънувам...помня много свои сънища и всеки е абсолютно различен от другите...
Сънищата може да са портал към други измерения,но в крайна сметка всичко е илюзия...
Мисля,че е много хубаво да разбереш,че сънуваш по време на сън. След като ми се случи в съня с демоните, сънувах още няколко сънища с ясното съзнание,че са сънища. Много ми хареса,защото наблюдавам действието и същевременно не завися от разни емоции и чувства,свързани с други хора в съня. По този начин имаш някакъв контрол над това,което се случва с теб,който е непонятен за другите. Същевременно ми се е случвало да присъствам на много смешни сцени,все едно гледам филм или съм на театър,докато другите приемат ситуацията напълно сериозно,аз просто не се чувствах участник...единствено усещаш някакво спокойствие,че знаеш какво е всичко в действителност. Какви ли не сънища съм имала...дори съм летяла върху дракон Много вълнуващо преживяване беше,защото дракона се извиваше в различни посоки,ту към земята,после изведнъж към небето и с голяма скорост...някой вече може да ме помисли за напълно психясала...невърмайнд
Често сънувам себе си като друг човек,т.е. в друго тяло,различно от моето. Много пъти съм се сънувала като мъж...напоследък като че ли сънищата ми не са толкова интересни...не са лоши,но не са и нещо особено,като да не си заслужава да ги помниш. Някакви безинтересни сцени...и аз не мога да разбера...повече са свързани с някакви случки от предния ден или от следващия,но не се случва точно като в съня,ами малко по-различно,акцентира се на усещания и чувства. Имах един период,когато сънищата ми бяха някакви чувства,не че нямаше картина,но чувствата бяха всичко в тях. Дори е имало такива усещания,които не знам как се наричат,смесица от няколко може би...
Като че ли започвам да загърбвам сънищата като нещо важно за мен,дори и да не е така...мисля,че доста се наживях в сънища...такива истории,че направо мога да напиша няколко тома с преживяванията си...какви ли не драми и комедии,фантазии,ужаси,места,хора...буквално аз съм преживяла много повече неща насън,отколкото наяве ...съотношението е може би 90 на 100 в полза на сънищата.
Може би боговете са ми отнели даровете вече...не им се сърдя
А иначе в какво вярваш? В окултното ли?
Не. Вярвам в Нараяна.
Редактирано от nevmen на 08.05.13 14:16.
|
Re: За съществата на Светлината и Тъмнината [re: Обичам]
