|
Снощи имах странен сън, който искам да споделя с вас. Сънувах, че с моя брат живеем в една доста порутена едноетажна къща-близнак, силно казано е къща защото беше по-скоро като една стая в която имаше 4 кревата потрошени, постлани с тъмни завивки - тъмно червен сатен. В самата стая можеше да се влезе чрез 2 входни врати - едната директно вътре, другата беше свързана с тесен коридор, в който имаше малък прозорец от където можеше да се погледне вътрешността на другата къща(близнака).(разкавайки ви в момента настръхвам). По време на съня ми беше нощ - не непрогледна, но достатъчно тъмна. Имаше момент или час в който се предполагаше, че трябва да лягаме да спим, брат ми веднага си лягаше, а мен ме обземаше паника, навън силен вятър свистеше, прозорците се хлопаха - нещо идваше, аз като луда заключвах всички врати и прозорци и примирах в кревата в очакване да отмине, не смеех да погледна през прозореца, където усещах че има някакво движение(той беше точно над кревата ми). Това се повтаряше няколко дни в които спахме там (казвам дни, но дори и през "деня" си беше полумрак). Ужасена, в една от тези нощи не бях легнала, а седях в коридора,наблюдавайки. Къщата близнак до нас не беше обитавана - уж..но както се разхлопа навън, изведнъж през малкото прозорче видях как някой претича по стълбите в съседната къща. Стреснах се - вратата която водеше към стаята ни се хлопаше, не мсиля че щеше да издържи дълго...изплаших се и побягнах навън. Къщата се намираше на няколко метра от главния път. Самата настилка на пътя беше мокра и някаква светлина се отразяваше в нея, което и придаваше загадъчност - погледнах по посока къщи(живея на около 1км от мястото където сънувах че съм) там до блатото (има и блато) се виждаше силует на жена/момиче с широка пола и държеше нещо в ръка - високо вдигната нагоре, вървеше по средата на пътя, право към мен - уплаши ме, не можех да мина оттам, обърнах се в другата посока, абсолютно същия силует се движеше бавно към мен, в този миг двете се отлепиха от земята и политнаха една към друга, бях сигурна че са вещици, уплашена побягнах към къщата, където точно до вратата се надигна лилав облак пърхащи феички - но и от тях се уплаших. После не помня. Знам че дойде следващ ден, може би последния ми шанс да се махна от тази къща, когато се появи една моя близка приятелка и беше решила, че тази нощ ще спи при мен тук, аз и казвах да се махаме, че тук няма да е добре, но тя държеше да нощуваме в къщата. Докато се обяснявахме пак настъпи нощта..спомените ми се губят, знам че и тя беше изплашена и съжаляваше, а едва ли къщата щеше да издържи още дълго..вратите едва се държаха, а дори не ги бяхме заключили когато всичко започна наново.
Дали някои може да разтълкува този сън?
Знам че са важни и усещанията от съня - моите бяха загадъчност, страх, бях се забъркала в нещо което не разбирах, по време на съня си мислех, че не само искам да избягам от там, но със сигурност и не искам да знам, че тези същества ги има.
|
кошмар, може ли помощ с тълкуване?
