според мен смъртта в сънищата няма нищо общо с реалната смърт. три пъти съм сънувал, че умирам - два пъти ме застреляха в гърдите и веднъж паднах в пропаст с автомобил. и трите пъти си беше гадничко. според мен цялата драма с тези сънища беше страх. за щастие от мн години не съм сънувал такива неща.

в последствие обаче започнах да сънувам друг вид гнусотии - в които ме преследват, унижават, пребиват етц. тогава говорих с една мацка, която се занимава с астрология и тя ми обясни доста неясно, че това отразява несигурност по отношение на живота и страх от него и че трябва да работя над себе си. щял съм да позная, че съм постигнал нещо, когато започна да побеждавам в сънищата си, което в някакъв момент се случи. в момента от сънищата, които помня, почти няма такъв без happy end, освен определени случаи, в които така и не успявам да се ориентирам в собствената си емоционална оценка - какво аджеба ми се случи в този сън ... като например един сън, където австралийците фърляха атомни бомби по япония, а аз бях на азиатското крайбрежие и с една тумба хора се криехме от светлината на взривовете - в крайна сметка нищо лошо не ми се случи, беше ужасно красиво и титанично, но от друга страна бях един вид напълно безпомощен и непокътнат благодарение на късмета, че бомбите падат в япония, а не върху мен ...

Благородникът има само една дума и аз ви дадох своята