След като ми отговори, я попитах с какво се занимава там. Каза, че строи сгради чрез мисълта си. Някакси ги видях, докато ми говореше. Видях и мястото в което живееше. Беше нещо като обла сграда със стаи. Стените бяха сивкави, имаше малко мебели - червени и зелени. Нищо излишно. Имаше и легла. Попитах я като умре човек спи ли. Тя отговори, че можеш да лежиш ако много си свикнал с ритъма на Земята и ти липсва, но не можеш да сънуваш, защото си там, в съня. Попитах я дали сме в една духовна група. Тя каза:
- Група по интереси ли?
Казах "духовна група". Тя каза "Да де, да!" Така и не разбрах отговора. Каза ми, че не съм разбрала една точка в една тънка книжка (беше написана от жена с жълто-зелени корици). Отвори книгата, точката беше уголемена и по-осветена от текста. През цялото време с нея беше вторият й мъж (който не ми е истински дядо). Той общуваше с "горе" чрез някакво кръгло, малко, жълто нещо и непрекъснато я информираше кой къде е, кой се е върнал и т.н. Имаше и някои лични неща. Общо взето това беше съня. Тя отговаряше, но сякаш беше концентрирана в друго нещо.

Дидини