Много пъти съм сънувала, че съм бременна, не знам защо.
От тези сънища най-отчетливо ми са се запазили само два, единият - по-обикновен, макар и меко казано абсурден, другият - гаден и гротесков.

Сън №1: - Аз съм бременна, но не ми личи още, а с майка ми се разхождаме в Градската градина. Тя ми изразява подкрепата си и ми дава някакви съвети за самотни майки (което е странно, защото тя самата не е). Казва ми да си запазя някакъв спомен, колкото и да е дребен, от бащата на детето (който май в съня ме е зарязал или е мъртъв), но да се концентрирам изцяло върху детето си.

Сън№2: - Той е по-стар, но него си го спомням най-добре. Бременна съм в деветия месец, но може и да е по-рано, може би съм раждала преждевременно, както и да е, тъкмо ме караха в болницата, а аз инстинктивно усещах, че нещо не е наред. Не си спомням да съм имала някакви особени болки, по-скоро исках да излезе по-бързо от мен. Спомням си, че до мен беше някакво момиче, но не се сещам за лицето й, нито пък коя може да е била. Болницата беше много странна. Родилният дом ми се е запечатал ясно: грамадно помещение, пълно с носилки, прилично на някаква касапница или лазарет - мръсно, покрито с кръв, някакви огромни луминисцентни лампи светят отгоре. Един лекар, който приличаше наистина на касапин, с огромни ръце, зелена престилка, цялата оцапана в кръв, идва при мен, повдига ми краката и с едно движение изкара бебето - отвратително създание, цялото подуто, посиняло, с изродено лице и прогнила пъпна врът - като излязло от филм на ужасите, някакъв гаден мутант. И естествено - мъртво. Лекарят го беше хванал за пъпната врат, така го метна право в кошчето за боклук и каза нещо, което и без друго се виждаше "Умряло е. Следващата, моля."
Аз се разплаках, но не толкова силно, колкото би трябвало при подобен случай, заплаках така сякаш съм паднала и съм се ударила лошо. Момичето, което ме придружаваше, започна да ме утешава и ми каза "Хайде да си ходим". Вдигна ме от носилката и ми помогна да вървя, излязохме от стаята.

Не знам какво означават тези сънища, обаче не бих имала нищо против никога да не сънувам нещо подобно... или пък нещо подобно да ми се случи в реалния живот.

Life is just a dream on the way to Death.