|
Тема |
Много сбъкан сън... |
|
Автор |
Marpaт (wizardess) |
|
Публикувано | 02.07.04 14:43 |
|
|
Много ми е трудно да го разкажа вчерашния си сън, защото е доста объркан и доста моменти ми се губят...
Сънувах, че ще се омъжвам. Сънувах деня на сватбата си. Леля ми ми показваше роклята и ме питаше дали не се сърдя, че са ми направили изненада с датата на сватбата. Аз и се усмихвах вежливо за да не я обидя, но вътре в себе си ме беше яд... Яд че са насрочили сватбата точно за рождения ми ден и че аз дори не познавам бъдещия си съпруг... Не помня да съм обличала роклята, но помня, че ми я показваха обечена на някакво друго момиче. Изглеждаше доста шантава за сватбена рокля, особено цвета й – беше графитено сива. Инъче беше невероятно красива.
После се озовахме в ритуалната зала. Там беше претъпкано с хора и имаше много, наистина много други булки. И много малко от тях бяха облечени в бяло. Повечето бяха облечени в розово-оранжеви рокли. Имаше и две-три с млечно жълти рокли. Аз обаче така и не се видях като булка... Помня, че през цялото време валеше като изведро. Супер мрачно и депресиращо време, но на мен ми харесваше. Чувствах се някак по-уютно... Видях съпруга си съвсем за кратко, озовавайки се на някакво тъжество и бях много щастлива и доволна виждайки кой е. Не че го познавах. А може в съня си да съм го познавала, макар да да не помня да беше някой мой познат...
Странното беше, че се държах някак пасивно към всичко, сякаш не ме засяга пряко....
След това тържество се озовах в някаква къща... Моята... Нашата къща...Бяха минали няколко години и ние бяхме щастливо женени.... Пак валеше, ли валеше. И на мен все така ми харесваше, че вали. Беше вечер и в къщата беше тъмно. Не че нямаше ток, на мен така ми харесваше – да не са запалени лампите. Виждах се отстрани, сякаш бях страничен наблюдател...
Погледнах през прозореца за да видя двете си деца (!?) – май бяха момиче и момче. Някаква жена облечена в черно трябваше да ги заведе някъде. Видях ги как прекосиха на отсрещната страна от къщата и се изгубиха от погледа ми (вървяха от ляво на дясно успоредно на къщата).
Аз продължих да гледам улицата навън. По едно време от някъде се появи някъкво странно същество. Вървеше в посока обратна (перпендикулярно) на къщата и беше с гръб към мен. Вървежа му беше доста странен. Кривеше се някак особено. Имах чувството, че говори нещо, но не чувах какво. В един момент се обърна и тръгна към къщата. Аз изпаднах в ужас, като видях какво бе то. Беше някаква много ниска и изкривена бабичка, подпираща се на бастун. От глава до пети беше покрита с черен шял. Беше ужасно грозно и противно същество. Като се обърна тя се разкрещя, имах чувството че нещо кълне (мен може би и децата ми). Аз изкрещях, дръпнах се от прозореца, но се спънах в нещо и паднах на пода. Тогава двама души влязоха тичешком в стаята (единият човек беше жена, другия не помня) питайки ме как съм... И тогава се събудих... Бабичката адски много ме изплаши...
Благодарение на добър ритник можеш да получиш криле.
|
| |
|
|
|